Имало едно време...
...едно момиченце.
Обичало да брои камъните по земята. С босите си крачета прекосявало цели царства.
Малките камъчета я убивали.
-До тук! Стига! Ще престана да броя камъчета, от тях само ме боли. Ще броя звезди!
И в ден, най-обикновен,
момичето превързало ранените си крака и издигнало стълба към покрива.
Изкачвало се, изкачвало се, изкачвало се дълго,
тъй че вече станало тъмно,
и деня се претълкулил към нощта.
-Тук съм, тук съм!-заподскачало момичето, поело дълбоко въздух, легнало на покрива и се загледало в небето над него.
-Песен ще запея, песен ще запея, за да възпея щастливата си душа!
-Ах, ярка моя звезда, аз съм едно със света! Ах, ярка моя пътеводна звезда, откривам нови царства.-запяло момичето и затанцувало под звуците на щурците.
Като балерина се носело по покривите. Едно, и две, прекосило цяло море.
Рани на краката вече нямало. Момичето чувствало все повече и повече,
сили във вените,
разперило ръце.
Тичало, тичало през покривите,
усетило как краката,
полетели над земята...
...
В ден, най-обикновен...
Е, може би, не съвсем!
Момиче имало едно.
Магия се случила, вълшебството нарекло:
"Нека сърцето чувства любов, нека момичето прави добро!"...
Ти ли си това или това е обичта
Ти ли си това или това е желанието
Ти ли си това или това е страстта
Ти ли си това или това е приятелска ръка
Ти ли си това или това е усмивката на минувача
Ти ли си това или това е добрият познат
Ти ли си това или това е мечтата
Ти ли си това...
Теб ли обичам? Теб ли обичам? Как да зная?
Фалшиво "обичам те", редува се с истинско "липсваш ми". Любов...
Теб ли обичам или това което ми даваш?
Теб ли обичам или това което въплътяваш?
Теб ли обичам или измамно е чувството в гърдите?
Обичам те Любов, но дали това си Ти? Дали ти си Тя? Дали си Него? Как да знам?
Любовта и човекът могат ли да бъдат едно същество?
Не че не съм "обичала" преди,
не че не съм се гърчела от екстаз, от страх...
Не че не съм плакала преди, но дали...
Дали не е било всичко заради онова чувство, което дава ми тя Любовта, а не той?
Дали обичайки него, не съм обичала теб Любов?
Дали плачейки за него, не съм плакала, че губя теб Любов?
Дали жадувайки него, не съм жадувала теб Любов?
Обичам те Любов! Обичам чувството, което ми даваш...
Като да имам парченце от Рая на Земята...
Може би, заради това опитвам пак с него, с друг, с по-друг.
Сменят се лицата, така както есента сменя лятото.
Всичко отначало, само за да имам теб Любов.
Всъщност има ли значение човекът, когато получавам теб?
Що значи туй-любим, приятел, съпруг...всичките имена не те заместват. Всичките лица, безлики са, тълпи "любов".
Ти ли си това? Ти ли си Любовта? Ти ли си Него, а не него? Как да знам?
Не зная, не зная, любов-човек дали си ти, но зная любов-човек, това съм аз. Винаги била съм Аз.
Търсех любовта навсякъде, а тя била е в мен, тя била съм Аз...
И сега, Ти ли си това? Ти ли си Него?
Аз съм цяла, а Ти?
Аз съм Тя, а Ти ли си това?
Казват, че за да успее човек, в каквато и да е сфера от живота, трябва да намери своите утвърдителни реплики. Аз обаче стигнах до извода, че без отрицанието, промените няма как да се случват в положителна посока. За да може човек да каже ДА на новото и по-доброто, той трябва да се научи да казва НЕ на хора, мисли, обстоятелства, старо поведение.
Бъди твърд!Бъди себе си! Не се отказвай! Великите умове в човешката история са успяли, не защото са се съобразявали с хорското мнение, а защото вярват в себе си!
По-долу следва мой собствен списък с 18 НЕ-та. Вашият може да съвпада, а може да си създадете друг с отрицания, които да не забравяте и да следвате по пътя си.
Научи се да казваш НЕ:
1.Не изказвай своите МИСЛИ открито!
2.Не изказвай своите Цели открито!
3.Не изказвай своите ЧУВСТВА открито!
4.НЕ споделяй ПОСТИЖЕНИЯТА си!
5.НЕ споделяй ЗАГУБИТЕ си!
6.НЕ бъди ИСКРЕН с всеки!
7.НЕ бъди ОТКРОВЕН с всеки!
8.НЕ казвай предварително ПЛАНОВЕТЕ си!
9.НЕ споделяй с всекиго ВЪЗГЛЕДИТЕ си!
10.Не взимай ОТНОШЕНИЕ по чужд въпрос!
11.Не взимай СТРАНА по спор!
12.Не показвай никакви ЕМОЦИИ!
13.Не се ДОВЕРЯВАЙ лесно!
14.Не търси ОДОБРЕНИЕ сред другите!
15.Не се СЪОБРАЗЯВАЙ с другите!
16.Не ПОМАГАЙ, без да са поискали помощта ти!
17.Не ПОМАГАЙ на всеки с всичко!
18.Не СЛУШАЙ какво ти говорят другите!
Не мога да разбера Господ каква игра играе с мен. Дава ми един талант, втори талант, трети талант, повече от другите хора. Повече отколкото всеки има и бил мечтал да има, а не ми дава възможността да ги използвам. Каква е логиката?
Уморих се вече! Уморих се, твърде стара съм вече, за да се боря с вятърни мелници и просто мечти! Уморих се! Твърде стара съм вече, че да мога да прикрия тъгата с усмивка. Уморих се! Уморих се над размазания грим да слагам ново червило! Уморих се да приемам всичко тихо и спокойно! Уморих се да чакам смирено своя час! Уморих се да преглътвам горчилка, но не от кафето, а от чашка груба реалност! Уморих се да мечтая да полетя, а дори да не мога да подскоча!
Мечти...Мечтите са безплатни и за всеки, но те не са Реалност. Защото затворя ли очи, аз сънувам мечтите наяве. Ала отворя ли ги, те са изпълнени със сълзи. Какъв е смисълът? Не виждам такъв.
Та, така...кажи ми, Господи! Открехни истината на твоето невежо чедо! Защо? Защо ми даваш прекрасна сила, а ми отнемаш правото да я използвам? Защото, Господи, аз вярвам, че моята мисия тук е да творя добро, чрез това което ти си ми дал.
Дали е вярно, че трябва първо да съм се отказала от нещо, за да мога да го имам? Но тогава не става ли твърде късно, защото когато получа желаното, аз вече ще бъда твърде уморена.
Таланти, мечти, изкуство, сцена, маски, кому са нужни? Същата стара история, добре познат сценарий, аматьорски изиграна роля. Нищо от тях не може да ме облече, нищо от тях не може да ме нахрани, нищо от тях не може да ме направи щастлива. В повечето случаи е обратното. Тогава защо все още се боря? Защо се измъчвам? Не мога повече! Изморих се! Провал, след провал, след провал...това само по себе си е знак, че трябва да спра. Крайно време е. Не! Няма да спра! Няма да се предавам, ще продължа напред, но в друга посока, защото явно тази не е моята...
....Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани по цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес!....
Няма незавършени дела. До този извод достигнах. Може да си мислим, че като започнем нещо и не го довършим, няма да има резултат. Винаги има резултат, въпросът е какъв ще бъде.
Случвало ли ви се е много да сте се трудили в определена област, да сте възлагали всичките си мечти и надежди за нещо, но да сте се отказвали и изпадали в безкрайно отчаяние, защото това което сте намисли няма как да стане? Случвало ли ви се е да сте си изливали душата и възгледите пред най-добрия приятел и после да сте съжалявали? Случвало ли ви се е да сте обичали някого искрено, правейки и невъзможното за вашата връзка, но да няма нищо от другата страна? Акови се е случвало-добре дошли! Но тук съвсем няма място за отчаяния, защото имам една новина за вас-съдбата(господ, времето, планетата) помни. Всеки малък жест, всяка дума, дори всяка мисъл не се появяват и изчезват ей, така. Ако и вие сте от хората, които вече са забелязали, че когато биват наранени, после виждат същата болка у този, който ги е наранил навремето, значи сте разбрали как действа кармата.
А кармата лично за мен не е нищо повече от „действие” и по-точно резултатът от моите действия. Забравете за глупостите за минали животи и т.н., и без това не сме сигурни дали има животи след смъртта. Кармата се ражда и живее тук и сега, постоянно чрез вашите действия. Всъщност ако мога да я опиша, бих я описала по този начин:
Едно действие, води друго, другото следващо и т.н. и т.н. Направо си е математическо уравнение, с разликата че ние самите не помним нашите действия и накрая резултатът е голяма неизвестна. Но не е така. В действителност, още при първите две действия, човек може да придвиди какъв ще бъде краят. Така де 1+2=3. Но най-често ние забравяме 1-още първото действие и от там насетне следват ?+?+?+?+?+?+?+?=х
Заради това, че ние забравяме, времето се грижи да ни припомни какви сме ги вършили в миналото. Каквото дадеш, това ще получиш. Каквото посееш, това ще пожънеш. Истина са тези народни мъдрости.
От твоите действия и мисли днес зависи какъв ще бъде животът ти утре. Ако ти си един деспотичен работодател, чиито работници едва преживяват двата края, а работят 24/7, ти си заработил следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да се провалиш и да застанеш на мястото на собствените си работници. Защо се учудваш от резултата? Ти си причината твоята карма да е точно такава.
Ако ти си самовлюбената кучка, която обичат безкрайно, но вместо да отвърне на любовта,я употребява по най-егоистичния начин, ти си заработила следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да обичаш за първи път в жалкия си живот, но този път употребената да бъдеш ти.
Ако ти си малоумник, който не цени какъв приятел има до себе си, а вместо това го използва за душевно кошче или за пари, то ти, приятелю си вече стъпил на следващото стъпало. А следващата стъпка е тази-същата, но с размяна на ролите.
В живота е така. Медалът винаги има две страни. Ин и Ян. Не можеш да видиш само слънцето и да кажеш, че познаваш всички небесни тела, защото я има и луната. Ако искаш да разбереш как е устроен светът, нужен е поглед от всеки ъгъл.
Само човек погледнал от всички ъгли, опитал височини и низини, би разбрал другия. Само тогава той ще разбере ценността и важността на другия човек. Когато плачете, бъдете сигурни, че сълзите ви ще бъдат чути. Кармата работи точно по този начин, защото тя се задейства от вашите емоции. Признавам, когато страдам, много ми се иска да отида на мига и да отвърна на удара. Но времето го прави много по-добре от мен, а аз само гледам отстрани и се радвам, че човекът който ме е наранил си е получил заслуженото. Няма как постоянно да трупаш лоши стъпки и да получиш добри резултати. Ще получиш точно това, което си дал. Знам, когато само правиш добрите стъпки, а не виждаш резултати, даже обратното, ти се иска да се откажеш и да си кажеш, има ли смисъл? Има смисъл и той се крие в това да не се отказваш, защото ти трябва да извървиш целия път, за да стигнеш до резултат. Тухла по тухла...И ще има добър резултат, обещавам!
Ако пък не сте сигурни, спокойно можете да пробвате и двата начина и да видим какво ще излезе. Казват, че за доброто е нужно време и търпение, а злото е по-бързо. Как беше...лъжата успя да обиколи света, докато истината още си връзва обувките...Пробвайте, направете някое действие, с което да нараните един-двама човека и резултатите няма да закъснеят. Сами ще се убедите, във валежа от бумеранги.
Ако искате да имате добра карма, сиреч добри резултати, трябва да сте готови за работа. Работата ще бъде изпълнена с трудности, препядствия, ще й трябват време, търпение и най-вече да не се отказвате. Както казва един от моите преподаватели, до финал достигат тези, които не са се отказали малко преди победната лента.
Аз вече започнах да бера плодовете от дългогодишните си мечти, желания и труд взети заедно. Виждам и всички онези, които не са ме оценили по достойнство как биват потъпквани, по същия начин, както те навремето са постъпвали с мен. А пък за някои злобари, както казах, лошотията много бързо им се връща. Радвам се, не защото злобея срещу тях, а защото знам че така, те ще застанат от ъгъла в който съм била аз и ще разберат защо не трябва да се държат лошо с човека срещу тях, защото някой ден този човек стават те...
Ако искате да получите само най-доброто, трябва да дадете най-доброто от себе си. Трябва да бъдете добри, да не ставате лицемери, да не злобеете, да не мразите, да не вършите зло някому, мислейки си, че ще получите добро. Светът не е устроен така и вие трябва най-накрая да го осъзнаете, няма щастие за сметка нещастието на другия. Щастието и хармонията могат да се постигнат само когато сме заедно. В противен случай пак ще се чудим откъде ни е дошло цялото зло...
И за последно ще ви открехна още една тайна-когато вършите добри дела и отстоявате себе си, по пътя срещате хората, които наистина заслужавате и забравяте за всички мъки, които сте изпитали, защото сега сте с правилните хора.:)
