Триумфът на Червилата, Дами-водачи

"This is a man's world"се пее в една известна американска песен. Е, бих казала, че този свят отдавна е капитулирал и е отстъпил пред острите женски токчета.

Трябва да благодарим за това на протестите за правата на жените, е-манципацията и най-вече на мъжете, че ни дадоха гласност и възможност да се борим за лидерски позиции, редом с тях.

И ако си мислете, че трудното вече е свършило, много се лъжете. Да се състезаваш с мъж прилича на детска играчка, пред това да се състезаваш с жена за лидерската позиция. Представете си старите Гладиаторски битки. Е, битката между жени е в пъти по-кръвожадна. Нали знаете, когато чуем за женски бой, двубой, битка, ние си представяме секси каки, които се щипят в калта, хвърчат фиби, скубят се коси...трябва да отбележа, че жените са много по-злобни от това. Използват всякакви инструменти и методи, когато искат да сринат противничката.

За съжаление е така-когато една жена се издигне в кариерата, винаги се намират други жени, които да поставят под съмнение ръководните й умения.

Недай си боже да е красива, веднага се задейства клюката, че е спала с шефа, за да се издигне, или е нечия дъщеря, или има богат приятел. Така де, щом е красива, тя умна не може да бъде и става чудно как е на тази позиция?

Ако пък е грозна-още по-зле! Тя се е издигнала, за да компенсира това че е самотна и нещастна в любовта, затова си и изкарва ядовете върху горките красиви и щастливо обвързани колежки...или просто е лесбийка. Лесбийката е мъж в женско тяло, следователно има логика да е на този висок пост.



Да бъдеш лидер-жена е по-трудно от всякога, не защото живееш в мъжки свят, а напротив-защото живееш в подчертано женски свят. А женският свят е изненадващ, непридвидим и има много лица...

Ние, жените сме големи кучки. Способни сме на всичко, за да злепоставим наша колежка, а в същото време можем да я целунем...като Юда.

Бога ми, това го виждам постоянно. Там, където има много жени, драпащи за власт, очаквайте всичко. Естествено, всеки лидер има различен стил на управление, въпросът е в това, какъв трябва да се прилага за съответната група. Има много загинали геройски жени в боя, защото така и не са успели да съчетаят своята особа, с нуждите на хората, които са искали да ръководят. Има разбира се и много добри лидери, които обаче в последствие са били свалени с преврат, защото не са успели да устоят на атаките...
По мои наблюдения, за да бъдеш лидер, хората трябва сами да са те избрали, да са ти гласували доверие, дори и понякога да не си подпечатаният, ами неформален такъв лидер. Има обаче и такива жени, които всячески се стремят към лидерската позиция, но никой не им гласува доверие и съответно те предприемат крайни мерки-"Ако няма да бъда Аз-няма да бъдеш и Ти", или както във всеизвестната българска поговорка, "Я не сакам мене да ми е добре, сакам Вуте да му е зле" почват едни състезания за прецакай другарчето...

В едно отношение   жените са добри, да бъдат по-строги и да имат повече изисквания към служителя. Такъв тип управление обаче, не винаги е печеливш и управляваната група дава това да се разбере. Особено осезаемо е когато например в една група има двама лидери-мъж и жена, винаги се предпочита мъжът. Странен феномен, наблюдаем пряко от мен, но е факт, че при комбинацията мъж-жена, в повечето случаи жената поема ролята на лошото ченге.

Когато става въпрос за сътрудничество между жени, обаче, ситуацията може да излезе от контрол, ако уважаемите от УЧР, не са направили съответните проучвания и наблюдения. Принципно една жена-лидер, иска всичко. Тя иска да бъде формален, неформален, информационен, посреднически, организаторски лидер, но жонглирането е майсторство на малцина...

Аз самата през годините съм заемала лидерски позиции, без да си давам сметка, че това е така. Сега при работата ми с хора, подкрепяйки тезата, че при управление на човешки ресурси, били те в офис, организация, производство, екип, аз гледам да прилагам човешкото отношение към хората.

Трябва да призная, никога не бях предполагала, че и мечтала за подобна роля. Единственото, за което мечтаех, беше да се занимавам с изкуство. Но практиката ми в работата, ме накара да се замисля върху човешкото отношение, което не получих в първата си работа, заради което и напуснах. Започнах да се замислям над много феномени, които наблюдавах в работния процес и които едва по-късно осъзнах, че искам да променя. Дисциплините, които изучих в последствие ме вдъхновиха да се посветя на хората и да се опитам занапред поне малко да  осигуря човешкото отношение към обикновения трудещ се човек. И ето ме сега неусетно се превърнах в лидер, към което никога не съм се стремяла, но с единствената цел-да помогна на човека.

Мисля, че силната страна на една жена е нейното чувство за емпатия, нейните емоции. Към това трябва да се стреми жената-ръководител. Вместо това, когато една жена се изкачва с ум и иска да постигне нещо смислено, се появяват други жени-злобарки. Аз ги наричам Злобара Девил, като от филмчето.

 Тези жени в стремежа си да стигнат върха, правят злини и интриги, за да съсипят и свалят от пост другата жена, а не виждат собствените си грешки, поради които не им е гласувано доверие. Скъпи, жени, стремящи се към лидерство-прочетете малко книги, по-напред, разберете от какво има нужда една група, за да ги водите, защото е много лесно да критикуваш отстрани, но когато ви попитат вие какво предлагате-да замълчите. И най-важното, както споменах по-горе, за да бъдеш лидер, някой трябва да те е избрал. Никой не е станал водач в каквато и да е област, без да се е доказал и без хората да са го одобрили.

Следва продължение...