Please, open the door,
because I am here to say
thank you!
Thank you for where I am now!
Thank you for where I was in time!
Thank you for I will become!
Not that I know,
but when I turn back arround -
I see smile.
And trouth my tears,
it is a beautiful sadness.
Thank you for teached me to say "thank you",
thank you for teached me to say "forgive me",
thank you for all bitterly and sweetly!
Отвори ми вратата,
защото пристъпвам към твоя праг!
Тук съм, за да ти кажа:
благодаря!
Благодаря за това къде съм сега!
Благодаря за това къде бях!
Благодаря за това къде ще бъда!
Не, че знам къде ще бъда,
но когато се обърна,
аз се усмихвам.
И макар да плача,
то е от най-красивата тъга.
Благодаря, че ме научи да казвам "благодаря",
благодаря, че ме научи да казвам "прощавай",
благодаря за всичко горчиво и сладко!
Поглеждайки назад,
бих казала, че животът понякога е късмет.
Поглеждайки напред,
знам, че няма да ме предадеш,
че ще бъдеш до мен.
Искам да ти благодаря за толкова много неща,
затова ще ти кажа само - Благодаря! Спасибо! Gracias! Grazie! Danke! Merci! Obrigado!
Казват, че за да успее човек, в каквато и да е сфера от живота, трябва да намери своите утвърдителни реплики. Аз обаче стигнах до извода, че без отрицанието, промените няма как да се случват в положителна посока. За да може човек да каже ДА на новото и по-доброто, той трябва да се научи да казва НЕ на хора, мисли, обстоятелства, старо поведение.
Бъди твърд!Бъди себе си! Не се отказвай! Великите умове в човешката история са успяли, не защото са се съобразявали с хорското мнение, а защото вярват в себе си!
По-долу следва мой собствен списък с 18 НЕ-та. Вашият може да съвпада, а може да си създадете друг с отрицания, които да не забравяте и да следвате по пътя си.
Научи се да казваш НЕ:
1.Не изказвай своите МИСЛИ открито!
2.Не изказвай своите Цели открито!
3.Не изказвай своите ЧУВСТВА открито!
4.НЕ споделяй ПОСТИЖЕНИЯТА си!
5.НЕ споделяй ЗАГУБИТЕ си!
6.НЕ бъди ИСКРЕН с всеки!
7.НЕ бъди ОТКРОВЕН с всеки!
8.НЕ казвай предварително ПЛАНОВЕТЕ си!
9.НЕ споделяй с всекиго ВЪЗГЛЕДИТЕ си!
10.Не взимай ОТНОШЕНИЕ по чужд въпрос!
11.Не взимай СТРАНА по спор!
12.Не показвай никакви ЕМОЦИИ!
13.Не се ДОВЕРЯВАЙ лесно!
14.Не търси ОДОБРЕНИЕ сред другите!
15.Не се СЪОБРАЗЯВАЙ с другите!
16.Не ПОМАГАЙ, без да са поискали помощта ти!
17.Не ПОМАГАЙ на всеки с всичко!
18.Не СЛУШАЙ какво ти говорят другите!
Мислех си, да взема да започна с гениалната поема на Гео Милев "Септември". И аз като него все си казвам, че Септември ще бъде Май, ще бъде. Ала иди го кажи на бедните. Не, тук няма да говоря за физическата бедност. Всеки пише колко бедни са всички, всеки се прави на добър самарянин и до тук. Бедните си остават бедни и това е.
Но замислих се, за един друг вид бедност, тази за която никой не говори. Бедни хора-бедни души. А някой замислял ли се е, че виновни за това да сме бедни, сме самите ние? И пак с уговорката, че говоря за друг вид, много по-страшен от физическата немотия.
Търпението се възнаграждава, иди ги убеди родителите ми, че е така. Е, с черногледото мислене, черен живот се случва. Пари, пари, само пари са им в главата на всички. Материален свят. Колкото повече искаш парите и колкото повече се оплакваш, че ги нямаш, те толкова повече се отдалечават от теб.
А аз друга песен си пея, тази че някой ден(всъщност съвсем скоро) търпението ми ще бъде възнаградено...в пари, че да се изкъпят хората в тях...Мразя парите, мразя простите умове, мразя материалните хора. Животът не е плът и кръв. Животът е нещо повече...ах, бедни ми човеко, кога ли ще го разбереш?
Свели сме духовността до минимум. Даже, вече не зная дали съществува. Като че в холограма живея. Всеки ден едно и също. Всеки се опитва сам себе си да лъже, че висшето щастие се крие в това да имаш пари, че да има какво да облечеш, да има с какво да се нахраниш, да имаш подслон...Това ли е? Това ли е висшето щастие, за което всеки мечтае? Това ли е представата за идеален живот на всеки?
Прибирам се вкъщи, пак за без пари работила, почти завършила образованието си и се тревожа само за пари. Понеже вкъщи можем да се зарадваме само на тях, а пък ги нямаме и постоянно заради тях се караме, като че висша ценност са за нас. Тревожа се. Тревожа се за бъдещето, не защото аз така съм го избрала, а защото така са ми го натъпкали, да се тревожа. Че кое му е лошото на бъдещето?
И мисля си, и какво от това? Хайде, нека няма какво да облека! И какво от това? Хайде, нека няма какво да изям! Какво от това? Не е ли по-важното, че съм с любимите хора, че всички сме заедно? Не е ли по-важно, че работя това, което обичам? Не е ли по-важно, че на Коледа и с коричка хляб, аз пак ще бъда сита, защото ще го споделя с хората, които обичам?
И, ей ги на!Чувам как се смеят зад гърба ми. Звезда, щяла да става,пфу,глупачка! Погрешно виждат през мен, погрешно преценяват по вид и отвътре.Признание ли? Не, не, приятелко, ако ти живееш за признание, аз живея по призвание. Как обичат на моите кокали, своята кожа да обличат. Как обичат само! Хайде, давайте, щом така на вас по-леко ще стане, окичете ми своите тъги! Та, нали...
Аз Дон Кихот съм, алтруист. В Робин Худ да се превърна искам и да крада от богатите души, че да го раздам на бедните. Ах, драги ми Смехурко! За всички, странна, луда, но аз имам своя мисия. Не ми пречете да я върша! Път напред ми дайте и тихо, мълчете! Лудите, лудите, те да са живи, че ако лудите ги няма, как вие ще живеете нормално?
Ние сме такива, каквито сами сме се създали. Само децата не мога да посоча с пръст, защото те са това, което вие направихте от тях. Ей, глупако със глупак! Когато се пресетиш да се оплакваш, да нападаш семейството си, да нагрубиш жена си, да кажеш на детето си, че е глупав мечтател, сети се за тях първо...
Сети се, че там някъде на Земята има хора, с богати души, но беден живот, сети се, че те нямат и наполовината, от това което ти имаш, бедни ми човеко! Сети се, че твоята коричка хляб, те ще разделят на 1000, сети се, че твоята чаша вода, те никога няма да отпият, сети се, че панталона който ти кърпиш, те никога няма да обуят, сети се, че прекрасния дом, в който ти се оплакваш, те никога няма да пристъпят!...
*Това е послание, към онзи, който вечно се оплаква и вижда света само в черно. Твоите мисли, са тези които създават твоята Реалност. Ако не се научиш да се радваш на малките неща в живота, на малките мигове, на това което имаш, колкото и малко да е то, то ти никога няма да оцениш голямото, което би могло да ти се даде. Радвай сега, на това с което разполагаш, защото утре може и него да нямаш!
Няма незавършени дела. До този извод достигнах. Може да си мислим, че като започнем нещо и не го довършим, няма да има резултат. Винаги има резултат, въпросът е какъв ще бъде.
Случвало ли ви се е много да сте се трудили в определена област, да сте възлагали всичките си мечти и надежди за нещо, но да сте се отказвали и изпадали в безкрайно отчаяние, защото това което сте намисли няма как да стане? Случвало ли ви се е да сте си изливали душата и възгледите пред най-добрия приятел и после да сте съжалявали? Случвало ли ви се е да сте обичали някого искрено, правейки и невъзможното за вашата връзка, но да няма нищо от другата страна? Акови се е случвало-добре дошли! Но тук съвсем няма място за отчаяния, защото имам една новина за вас-съдбата(господ, времето, планетата) помни. Всеки малък жест, всяка дума, дори всяка мисъл не се появяват и изчезват ей, така. Ако и вие сте от хората, които вече са забелязали, че когато биват наранени, после виждат същата болка у този, който ги е наранил навремето, значи сте разбрали как действа кармата.
А кармата лично за мен не е нищо повече от „действие” и по-точно резултатът от моите действия. Забравете за глупостите за минали животи и т.н., и без това не сме сигурни дали има животи след смъртта. Кармата се ражда и живее тук и сега, постоянно чрез вашите действия. Всъщност ако мога да я опиша, бих я описала по този начин:
Едно действие, води друго, другото следващо и т.н. и т.н. Направо си е математическо уравнение, с разликата че ние самите не помним нашите действия и накрая резултатът е голяма неизвестна. Но не е така. В действителност, още при първите две действия, човек може да придвиди какъв ще бъде краят. Така де 1+2=3. Но най-често ние забравяме 1-още първото действие и от там насетне следват ?+?+?+?+?+?+?+?=х
Заради това, че ние забравяме, времето се грижи да ни припомни какви сме ги вършили в миналото. Каквото дадеш, това ще получиш. Каквото посееш, това ще пожънеш. Истина са тези народни мъдрости.
От твоите действия и мисли днес зависи какъв ще бъде животът ти утре. Ако ти си един деспотичен работодател, чиито работници едва преживяват двата края, а работят 24/7, ти си заработил следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да се провалиш и да застанеш на мястото на собствените си работници. Защо се учудваш от резултата? Ти си причината твоята карма да е точно такава.
Ако ти си самовлюбената кучка, която обичат безкрайно, но вместо да отвърне на любовта,я употребява по най-егоистичния начин, ти си заработила следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да обичаш за първи път в жалкия си живот, но този път употребената да бъдеш ти.
Ако ти си малоумник, който не цени какъв приятел има до себе си, а вместо това го използва за душевно кошче или за пари, то ти, приятелю си вече стъпил на следващото стъпало. А следващата стъпка е тази-същата, но с размяна на ролите.
В живота е така. Медалът винаги има две страни. Ин и Ян. Не можеш да видиш само слънцето и да кажеш, че познаваш всички небесни тела, защото я има и луната. Ако искаш да разбереш как е устроен светът, нужен е поглед от всеки ъгъл.
Само човек погледнал от всички ъгли, опитал височини и низини, би разбрал другия. Само тогава той ще разбере ценността и важността на другия човек. Когато плачете, бъдете сигурни, че сълзите ви ще бъдат чути. Кармата работи точно по този начин, защото тя се задейства от вашите емоции. Признавам, когато страдам, много ми се иска да отида на мига и да отвърна на удара. Но времето го прави много по-добре от мен, а аз само гледам отстрани и се радвам, че човекът който ме е наранил си е получил заслуженото. Няма как постоянно да трупаш лоши стъпки и да получиш добри резултати. Ще получиш точно това, което си дал. Знам, когато само правиш добрите стъпки, а не виждаш резултати, даже обратното, ти се иска да се откажеш и да си кажеш, има ли смисъл? Има смисъл и той се крие в това да не се отказваш, защото ти трябва да извървиш целия път, за да стигнеш до резултат. Тухла по тухла...И ще има добър резултат, обещавам!
Ако пък не сте сигурни, спокойно можете да пробвате и двата начина и да видим какво ще излезе. Казват, че за доброто е нужно време и търпение, а злото е по-бързо. Как беше...лъжата успя да обиколи света, докато истината още си връзва обувките...Пробвайте, направете някое действие, с което да нараните един-двама човека и резултатите няма да закъснеят. Сами ще се убедите, във валежа от бумеранги.
Ако искате да имате добра карма, сиреч добри резултати, трябва да сте готови за работа. Работата ще бъде изпълнена с трудности, препядствия, ще й трябват време, търпение и най-вече да не се отказвате. Както казва един от моите преподаватели, до финал достигат тези, които не са се отказали малко преди победната лента.
Аз вече започнах да бера плодовете от дългогодишните си мечти, желания и труд взети заедно. Виждам и всички онези, които не са ме оценили по достойнство как биват потъпквани, по същия начин, както те навремето са постъпвали с мен. А пък за някои злобари, както казах, лошотията много бързо им се връща. Радвам се, не защото злобея срещу тях, а защото знам че така, те ще застанат от ъгъла в който съм била аз и ще разберат защо не трябва да се държат лошо с човека срещу тях, защото някой ден този човек стават те...
Ако искате да получите само най-доброто, трябва да дадете най-доброто от себе си. Трябва да бъдете добри, да не ставате лицемери, да не злобеете, да не мразите, да не вършите зло някому, мислейки си, че ще получите добро. Светът не е устроен така и вие трябва най-накрая да го осъзнаете, няма щастие за сметка нещастието на другия. Щастието и хармонията могат да се постигнат само когато сме заедно. В противен случай пак ще се чудим откъде ни е дошло цялото зло...
И за последно ще ви открехна още една тайна-когато вършите добри дела и отстоявате себе си, по пътя срещате хората, които наистина заслужавате и забравяте за всички мъки, които сте изпитали, защото сега сте с правилните хора.:)
Искам…искам да бъда на място, където цветята разцъфтяват, искам да отида на място, в което птиците пеят своите песни, искам да разтворя ръце и да почувствам вятъра, там където мога да издишам чистият въздух на свободата. Искам да се отнеса някъде, където е спокойно и само звукът на реката се чува. Искам да отида на място, където да се почувствам като едно цяло с времето, мястото, животът…Искам да отида на място, което мога да нарека свой дом. Моят дом…Земята…
Нашият дом-колко добре го познаваме? Всички сме учили как се е зародил животът (независимо колко неясни и верни са тези теории ), всеки от нас знае, че човекът е бил гвоздеят на създаването на живота. Та, нали и в Библията го пише! О, Бог (който и да е той ), е един велик творец! Това трябва да му се признае. Мисля си, неслучайно, още хората от древността възпяват и обожествяват величието на нашата планета Земя, като се започне от Пан (бог на пасищата ), Посейдон (бог на морето ), Геб (египетски бог на земята ), Нут (египетска богиня на небето ), Вивалдиевото произведение-„Четирите годишни времена” и т.н. и т.н.
Но преди всичко-тези произведения ни показват едно много важно нещо-природата е винаги в движение, поддържа един и същи съвършен баланс от както Земята се е родила. Признавам си, когато гледах за втори път филма „Аватар”, едва тогава разбрах смисъла му. Спомням си, когато излезе и вече беше нашумял с многото пари, които бяха хвърлени за ефекти по него, тогава бях доста скептична. Какво толкова, американците се чудят къде да си харчат парите вече! Нищоособено-обичаен сюжет-едни избиват други, много интересно, няма що! Но, при второто ми гледане, вече разбрах. Нали от малки ни учат, че всяка книга има своята поука, дава ти своето послание, така е и с филмите, и с песните. Тогава се замислих (втория път ) какво послание иска да ми каже този филм и разбрах. Всъщност беше повече от ясно, само дето аз преди не го бях забелязала. Посланието беше просто и ясно-човек трябва да живее в хармония със собствената си планета Земя, защото ние хората сме само една малка част от цялото. Това е и посланието, което документалният филм „Дом” ни изпраща. Тук обаче е голямата разлика, че не е нужно да се използват специални ефекти, не трябва да си представяш колко прекрасна е нашата планета и колко съвършен е цикълът на живота. В този филм се предлагат на зрителя най-смайващите гледки в света, живият живот, такъв-какъвто е. И всичко това оставя един невероятен ефект, всъчетанието с прекрасна музика.
След този прекрасен увод, обаче идва появата на човека. И докато в първата част Земята е в една невероятна хармония със себе си, то при развитието на човечеството, балансът й се разрушава. Много обозримо и с все по-големи темпове това става , особено през последните 50 години. Две важни неща, според мен са отбелязани във филма-нарастващото потребление и все по-голямата разлика на богат-беден. Потресаващи са данните, които се предоставят, потресаващи са и картините от тази втора част. На фона на красотата и съвършенството на природата се противопоставя шумът, пренаселеността и мръсотията на големия град. Преди всичко големите сгради, които продължават да се строят в най-големите градове, дори и малките такива, се разпространяват с голяма скорост, копират се от всяка нация и заместват естествената среда на природата, като напълно я унищожават. За пример са дадени дъждовните гори. Грозната истина-това се показва.
Да живееш по стандарт, е едно, но да заменяш разнообразието със стандартизираното е пагубно, дори и за човека. Има толкова много ресурси, които всъщност се използват от едва 20% от населението, иронията е, че държавите с най-богатите ресурси, са държавите с най-бедните хора в света, защото никой от тези хора не може да достигне до собствените си ресурси, вместо това, тези ресурси отиват другаде…
И ако си мислите, че целият дисбаланс се случва някъде другаде, но не и при нас-помислете пак! Спомням си, когато бях малка, през ваканциите ходехме на гости при баба и дядо. Имаха прекрасна малка къщичка със зеленчукова градина в задния двор. Спомням си вкусът на краставиците, на доматите, спомням си големината на ябълките. Всичко си отиде безвъзвратно, унищожиха го, къде заради унищожението на земеделието по нашите земи, къде заради неуважението към рода, от собствените ми роднини…Факт е, обаче че сега никога няма да опитам истинския вкус на нищо. Това е ефектът от стандартизацията на плодовете, зеленчуците, месото по целия свят и ние не сме изключение…
Да, така е, всичко което ядем, е вредно. Нали знаете песничката „Зеленчуци, който не яде…”, уви сегашните деца не разбират какъв е бил вкусът тогава. Често слушам баща ми и майка ми да казват по повод сиренето, халвата, дори лимонадата-„Ех, не е както беше едно време, няма вкус на истинското, на домашното!”Това е така, заради ветото, което големите световни компании наложиха. Яде ти се портокал и банан посред зимата? Отиваш и си взимаш от супермаркета…а не знаеш какъв път е изминал този портокал, с какво е бил пръскан, че даже хората, които пръскат разни зеленчуци, са носели защитни костюми, защо ли…
За месото да не споменавам...Как ви се струва тревопасни животни (които трябва да се хранят с трева все пак ), да ги тъпчат със житни растения (соя ), защото е по-евтино? А по-хранително ли е за нас? Нищо чудно, че от 90-те години насам всяко следващо поколение става все по-болнаво, вместо по-силно.
Баща ми, човек надхвърлил четиридесетте и майка ми, също надхвърлила тази възраст, се чудят на днешните момчета. Имало е поводи, от които къщата се нуждае от мъжка помощ-силна здрава ръка, за носене на багаж, за строеж, за товар и т.н. Баща ми се възмущава, че тоя и оня не могат да вършат никаква тежка физическа работа, а той сравнение с тях-може. Е, казвам му аз:”Татко, как да може, като цялото ни поколение е такова, ние истинска храна през живота си не сме яли! Погледни как растат децата-в прашни огромни градове, никакво движение, пред компютъра цял ден, никаква полска работа не са видели. Забога, ние не знаем какво е мотика! Ние не знаем какво е чист въздух!” Ето и защо акселерацията се обръща срещу нас-започваме да боледуваме от неща, които е трябвало да преболедуваме, едва когато станем на шейсет. Боже, даже нашите баби и дядовци са по-здрави от нас!
Любимият ми сезон е пролетта. Или по-скоро бих казала, беше пролетта, защото последните 5-6 години забелязах, че зимата все по-често започна да преминава направо към лятото…Имало глобално затопляне, глупости, няма такова нещо!...Е, явно е, че има и отдавна е факт! Една подробност от филма-30% от ледниковата маса се е стопила за…30 години, помислете колко малко време е това, измерено в Земни години. То си е направо като скоростта на светлината. Еми, ето-там индустриализация, машинизация няма. Но индустриализацията на други места, е рефлектирала върху ледниците…
Когато едно нещо връхлита друго, това рефлектира върху всичко и всеки. Унищожавайки горите, човекът унищожава не само едно или две дървета, а цялата екосистема[В екологията, гората е една от основните екосистеми на планетата.Едно от най-разпространените определения за горска екосистема е - Цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората) заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници.].
Всички стряскащи факти във филма, ни се показват, не за да се отчайваме и да чакаме 2012г. да дойде, защото както се споменава:”прекалено късно е да сме песимисти” и трябва да действаме сега! Сега е времето, в което можем да променим първо мисленето си, после действията . Не можеш да искаш нов живот, но да искаш да го постигнеш със старо и вредно мислене. Има много посоки за справяне с проблемите, може да изисква време и търпение, но всички знаем, че „Капка по капка-вир прави”, защото глобалното затопляне, изчезването на видове, умирането на горите не е от днес, а е било създадено с годините. Затова и не трябва да очакваме, че можем да променим последиците от нашата собствена дейност веднага, но и не трябва да чакаме края на света. Нали не искаме да станем точно както от филма „Аватар” да разрушим нашата собствена планета и да отидем да завземаме други планети? Защото скоро друга планета като нашата няма да намерим и там няма кой да има, за да ни научи как да живеем в хармония с природата.
За щастие, както и в третата част на филма-решения и мерки вече са започнали да се взимат. Ние от своя страна не трябва да стоим отстрани и в бъдеще, за да не искаме да попадаме в крайни и кризисни ситуации, трябва постоянно да поддържаме балансът на собствената ни планета, на нашия дом. Земята отдавна ни говори, въпросът е в това-дали ние ще се заслушаме най-накрая в молбите й:”слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя и реши какво искаш да правиш с нея”…
