След последната приключена работа-стаж, че даже още по време на него си направих равносметка на последните две години на моя трудов път. За тези две години се случиха много неща, преминах от падение към възход до неясно бъдеще, към ясни цели. Да…нали знаете как всички работодатели ни оценяват. Оценката започва още от автобиографията, преминава през интервюто и завършва с конкретната работа в дадената фирма. Само че, както те ме преценяваха и наблюдаваха през последните две години, така и аз не си губих времето. Аз също поставих вече моите оценки на хората, с които досега работих. Направих сравнение между всичките четири организации, натъкнах се на различни видове ръководство, взаимоотношения, виждах грешки, взимах си поука от всяко място и от всеки възможен човек, до който се докоснех.
Изводът до който достигнах е следния-бъдещето е в ръцете не на кой да е, а в ръцете на психолога. Анализите, които направих на всичките ми четири организации и хората в тях, ми показаха, че успехът е в ръцете на този, който владее човека.
Неведнъж съм споменавала, даже и в статиите си, че никога не съм целяла да се занимавам с управление на човешки ресурси, така както искам да се занимавам сега. Не си избрах и специалността в университета-тя избра мен. Не съм искала да се занимавам и с Икономика и разни други бизнес боклуци, въпреки че съм завършила Икономически техникум…Всичко, което исках беше-Изкуство, изкуство и пак изкуство. Да пея, да пиша, да рисувам-това беше целта. А докъде я докарах…
Преди повече от година си разговарям с една бивша съученичка и приятелка и й казвам за появилата се страст у мен-да се занимавам с HR като й казвам нещо подобно на „Банково дело и Социална работа какво правят?Правят Управление на човешките ресурси!”, при което приятелката ми реагира „Това пък какво общо има едно с друго?” Хм…какво ли…
По време на тези две години без да го целя, но щях да докажа на практика собствената си теза…
Вдъхновението както ми беше дадено от моята специалност, така и огромна роля за досегашните ми и бъдещи занимания ми даде разочарованието. Да, точно така. Ако не се бях разочаровала от бруталното отношение и то от млади хора във втората си работа, може би никога нямаше да искам да се занимавам с HR. И тъй като по-напред вярвам в собствените си сили и исках да променя шибания свят, в който живея и по-точно робското мислене и машинизиране на хората, измислих начин как да бъда хем в управлението, но и как да помагам на обикновения работник. Това беше начинът.
Странно е, но това мое разочарование от българския работодател и организации въобще, вместо да ме подтиска, напротив, даваше ми мощни стимули и конкретни идеи какво искам да променя, защо и как да го направя.
В мои си размишления, а и в някои курсови работи, като последната такава исках да покажа къде грешат шефовете при управлението на собствените си хора. А къде грешат и днес те? Грешат в това, че мислейки си, че познават Икономиката и Бизнеса от А-Я, могат да бъдат успешни и да управляват ефективно хора. Така ли е наистина?
Буквално преди няколко часа бях на едно интервю за работа, но думите на жената, която ме интервюираше ми дадоха храна за размисъл…и за пореден път доказаха теориите ми. Накратко ситуацията беше следната:отивам на уреченото място и попадам къде-в организация директно занимаваща се с HR. Дадоха ми да попълня една бланка, в която имаше интересни въпроси-от чист интерес към психологията на човека, до подвеждащи или т.нар. от мен “капан” въпроси, за които ще стане дума накрая. И тъй като кандидатствах за административна длъжност, а пък бях посочила в мотивационното си писмо, че искам да се занимавам с УЧР, съответно породих интерес у интервюиращата ме и тя директно ме попита:”Посочила си, че искаш да се занимаваш с ЧР, а кандидатстваш за различна позиция, защо?” И тъй като се научих да не казвам цялата истина пред евентуален работодател, ако не искам директно да загубя, реших да й дам каквото иска. Обясних й за възгледите си, за това че не мога да си позволя директно да започна да управлявам ЧР, без да съм минала всяко ниво по стълбицата и без да знам каква е гледната точка на обикновения служител. Така си и беше, но пропуснах частта, в която всъщност и да искам, ей сега да тръгна да кандидатствам за управител ЧР към коя и да е фирма, няма да ме вземат:1-защото все още не съм завършила и 2-защото нямам опит на такава длъжност. Каква беше отсрещната реакция обаче? Госпожата от ЧР започна да ми обяснява, че това че искам да познавам психологията на човек не би ми помогнало, ако искам да се занимавам с ЧР и даже е съвсем погрешно гледище за света. Не бях съгласна с това нещо, не, не го казах гласно, но всичко останало, което после ми каза, направо ме накара да се очаровам от нея. Съвсем сериозно! Жената от въпросната агенция продължи да ми обяснява защо моята гледна точка е погрешната и беше права, беше си много права. Каза ми:”Това, което мислиш от гледна точка на морала е чудесно, даже бих го нарекла алтруистично, виждам че си оптимистично настроена…но на никого не му трябва психология, на работодателят не му е угодно ти като ЧР да защитаваш правата и виждаш мотивациите на хората, него го интересува само печалбата. Фактически, хората които се занимаваме с човешки ресурси работим за работодателя, не за служителите и правим всичко в негов интерес. Правилната гледна точка за България и за бизнеса е икономическата, а психологическа такава няма място. Помисли си добре дали искаш да караш магистратура по Трудова психология!” Това бяха накратко думите й (карам по спомен). Какво ми хареса в нея? Хареса ми това, че ми каза истината, такава-каквато е, не ми захароса реалността, както между другото в училище и университета имат навика да правят. Благодарих й естествено, за съвета и разговора. Но все пак ако да бях 1 и 2 курс, да нямах никакъв съвсем опит, може би, ако ми беше казала тези думи преди 2-3 години, тогава щях да ги приема като удар с мокър парцал, щеше да ме свари неподготвена и най-вероятно щях да се обезсърча. Но тъй като ми каза тези думи днес и сега, аз вече бях повидяла работа, бях се разочаровала, бях избухвала, бях плакала, ами не ме учуди от изводите, които ми даде. Но ме учуди, че каза реалността. Това наистина го оценявам високо. Спомена много млади хора, които е виждала. Спомена, че всички те бяха научени от университета на модел, приличащ на Дон Кихот и това, че искат да се борят с вятърни мелници, но именно те някой ден ги сдъвкват и се появява какво…разочарованието и обезсърчаването. Дали не ми беше познато, това което тя ми каза? Дали не ми приписа завоалирано донкихотовски черти? Да и да, но както споменах по-рано, понякога разочарованието е двигателят на промяната.
А относно тезата, че с психологията мога да си изтрия задника, е, не съм съгласна и вярвам, че бъдещето е най-добрият показател. Само ще очаквам плодовете от моя труд…Защото може да съм велик Икономист или Счетоводител, или Банкер, да съм наизустила всички финансови инструменти, да знам какво е Микроикономика и Макроикономика, да знам какво е пазар, приход-разход и т.н. и т.н., но това не би ме направило успешна и ефективна, ако не познавам психиката на човека. Мога чудесно да си върша всички задачи и задължения във фирмата, но като нямам една проста комуникация със собствените си служители, то тогава аз не бих се нарекла лидер или ръководител.
Психологията е много по-дълбоко свързана с бизнеса, отколкото повечето хора предполагат. Не случайно българският пазар се заля от книги на световно успели бизнесмени, които ни дават съвети-не къде да разположим приходи-разходи в Отчета, за да успеем, а ни показват чисто психологически техники, които водят до крайния резултат. И като стана дума за пазар-когато дадена фирма иска да ви продаде свой продукт, какво мислите използва в проучването на своите клиенти? Използва своите познания по психология, за да може да ви изманипулира да си купите каквото тя поиска. Не случайно и моите родители, които са търговци, казват, че добрият търговец е психолог. Дори в политиката, когато всекидневно снимат един и същи политик, за да видим какво прави той реално, също използват психологически техники, не икономически. За да можеш даже да излъжеш един производствен работник, че той трябва и може да работи по 12-16 часа дневно и да получава мижава заплата, както и да кажеш че има „Икономическа криза” по целия свят и спестяванията на всички хора, ей така са изчезнали с магическа пръчица, използваш манипулация, а тя е невъзможна, ако преди това нямаш и най-малкия усет за народо-психология.
Така че, твърдо устоявам позицията си, че психологията е от голямо значение. Пък ако има хора още, които си стоят на икономическото гледище, нека! Те ще си мислят, че са най-великите икономисти и бизнесмени, а аз през това време с базови познания по Икономика и много по-големи по Психология, ще им наливам точните думи и мисли в мозъците, така че да започнат най-накрая да слушат и обикновения работник. Задачата е трудна, но не е непосилна, защото:”Който владее съзнанието си, владее успеха си. Който владее съзнанието на другите, държи света в ръцете си.”(by me)
