A little piece of Heaven

Ти ли си това             или това е обичта
Ти ли си това             или това е желанието
Ти ли си това             или това е страстта
Ти ли си това             или това е приятелска ръка
Ти ли си това             или това е усмивката на минувача
Ти ли си това             или това е добрият познат
Ти ли си това             или това е мечтата
Ти ли си това...

Теб ли обичам? Теб ли обичам? Как да зная?

Фалшиво "обичам те", редува се с истинско "липсваш ми". Любов...

Теб ли обичам     или това което ми даваш?
Теб ли обичам     или това което въплътяваш?
Теб ли обичам     или измамно е чувството в гърдите?
Обичам те Любов, но дали това си Ти? Дали ти си Тя? Дали си Него? Как да знам?

Любовта и човекът могат ли да бъдат едно същество?
Не че не съм "обичала" преди,
не че не съм се гърчела от екстаз, от страх...
Не че не съм плакала преди, но дали...
Дали не е било всичко заради онова чувство, което дава ми тя Любовта, а не той?

Дали обичайки него, не съм обичала теб Любов?
Дали плачейки за него, не съм плакала, че губя теб Любов?
Дали жадувайки него, не съм жадувала теб Любов?

Обичам те Любов! Обичам чувството, което ми даваш...
Като да имам парченце от Рая на Земята...
Може би, заради това опитвам пак с него, с друг, с по-друг.
Сменят се лицата, така както есента сменя лятото.
Всичко отначало, само за да имам теб Любов.
Всъщност има ли значение човекът, когато получавам теб?
Що значи туй-любим, приятел, съпруг...всичките имена не те заместват. Всичките лица, безлики са, тълпи "любов".

Ти ли си това? Ти ли си Любовта? Ти ли си Него, а не него? Как да знам?
Не зная, не зная, любов-човек дали си ти, но зная любов-човек, това съм аз. Винаги била съм Аз.
Търсех любовта навсякъде, а тя била е в мен, тя била съм Аз...
И сега, Ти ли си това? Ти ли си Него?
Аз съм цяла, а Ти?
Аз съм Тя, а Ти ли си това?

Снежен човек

Ах, Снежко, мой, Снежко! Колко нежно можеш да докоснеш душата ми, като с перце я галиш. Ала, ледени са все още пръстите ти. Страх ме е да ги пипна, да не вземат да се счупят. Ах, Снежко, мой, Снежко! Колкото по-ледено, студен си, толкова повече напирам да те сгрея. Ще ти сложа шалче, ще ти сложа и шапка, ала от гърдите ти усещам напира само студена въздишка. Дали е тази, която чакам?Дали е същата, тази която топли моето дихание, дали е тази която спира дъха ми щом те видя?

Как да разбера?Как да проверя?Може би ако съвсем леко те целуна, първо по студената бузка, после по челцето...после по устните...ако слеем дихание в едно, дали ще усетя топлината, зад студената фасада, или...ще премръзнат устните ми, вцепенени, посивени?



Снежко!Чуваш ли ме, събуди се! Дай да те прегърна! Ах, как силно искам да те притисна, да усетя туптящото в редом с моето сърце! Но, почакай, страх ме е...да не те обгърна толкова здраво, че да те разпилея на прашинки. А пък обичам всяка ледена, блестяща прашинка в теб. Обичам как целия блестиш и само твоят блясък така ме стопля...

Въглен ми трябва и знам, ще те разпаля. Знам, сигурна съм, под заскрежените копчета, там някъде, добре скрито е твоето сърце. Макар и Снежен...и ти си човек, и твоето сърце така, както и моето оживява ...

...с любовта.

Снежко, Снежко...нищо не знаеш ти, а идваш от приказките...Звездите блещукат, пеперудите пърхат, във сърцето ми. Ах, кога ли ще ги видиш и ти :) :) :)