A little piece of Heaven

Ти ли си това             или това е обичта
Ти ли си това             или това е желанието
Ти ли си това             или това е страстта
Ти ли си това             или това е приятелска ръка
Ти ли си това             или това е усмивката на минувача
Ти ли си това             или това е добрият познат
Ти ли си това             или това е мечтата
Ти ли си това...

Теб ли обичам? Теб ли обичам? Как да зная?

Фалшиво "обичам те", редува се с истинско "липсваш ми". Любов...

Теб ли обичам     или това което ми даваш?
Теб ли обичам     или това което въплътяваш?
Теб ли обичам     или измамно е чувството в гърдите?
Обичам те Любов, но дали това си Ти? Дали ти си Тя? Дали си Него? Как да знам?

Любовта и човекът могат ли да бъдат едно същество?
Не че не съм "обичала" преди,
не че не съм се гърчела от екстаз, от страх...
Не че не съм плакала преди, но дали...
Дали не е било всичко заради онова чувство, което дава ми тя Любовта, а не той?

Дали обичайки него, не съм обичала теб Любов?
Дали плачейки за него, не съм плакала, че губя теб Любов?
Дали жадувайки него, не съм жадувала теб Любов?

Обичам те Любов! Обичам чувството, което ми даваш...
Като да имам парченце от Рая на Земята...
Може би, заради това опитвам пак с него, с друг, с по-друг.
Сменят се лицата, така както есента сменя лятото.
Всичко отначало, само за да имам теб Любов.
Всъщност има ли значение човекът, когато получавам теб?
Що значи туй-любим, приятел, съпруг...всичките имена не те заместват. Всичките лица, безлики са, тълпи "любов".

Ти ли си това? Ти ли си Любовта? Ти ли си Него, а не него? Как да знам?
Не зная, не зная, любов-човек дали си ти, но зная любов-човек, това съм аз. Винаги била съм Аз.
Търсех любовта навсякъде, а тя била е в мен, тя била съм Аз...
И сега, Ти ли си това? Ти ли си Него?
Аз съм цяла, а Ти?
Аз съм Тя, а Ти ли си това?

Стимулиращо НЕ

Казват, че за да успее човек, в каквато и да е сфера от живота, трябва да намери своите утвърдителни реплики. Аз обаче стигнах до извода, че без отрицанието, промените няма как да се случват в положителна посока. За да може човек да каже ДА на новото и по-доброто, той трябва да се научи да казва НЕ на хора, мисли, обстоятелства, старо поведение.

Бъди твърд!Бъди себе си! Не се отказвай! Великите умове в човешката история са успяли, не защото са се съобразявали с хорското мнение, а защото вярват в себе си!
По-долу следва мой собствен списък с 18 НЕ-та. Вашият може да съвпада, а може да си създадете друг с отрицания, които да не забравяте и да следвате по пътя си.
Научи се да казваш НЕ:
1.Не изказвай своите МИСЛИ открито!
2.Не изказвай своите Цели открито!
3.Не изказвай своите ЧУВСТВА открито!
4.НЕ споделяй ПОСТИЖЕНИЯТА си!
5.НЕ споделяй ЗАГУБИТЕ си!
6.НЕ бъди ИСКРЕН с всеки!
7.НЕ бъди ОТКРОВЕН с всеки!
8.НЕ казвай предварително ПЛАНОВЕТЕ си!
9.НЕ споделяй с всекиго ВЪЗГЛЕДИТЕ си!

10.Не взимай ОТНОШЕНИЕ по чужд въпрос!
11.Не взимай СТРАНА по спор!
12.Не показвай никакви ЕМОЦИИ!
13.Не се ДОВЕРЯВАЙ лесно!
14.Не търси ОДОБРЕНИЕ сред другите!
15.Не се СЪОБРАЗЯВАЙ с другите!
16.Не ПОМАГАЙ, без да са поискали помощта ти!
17.Не ПОМАГАЙ на всеки с всичко!
18.Не СЛУШАЙ какво ти говорят другите!

Контрасти

Пръска, пръска, свисти светлината.
Пада, лети, помръква, замира в земята.
Тяло в едно.
Душа в едно.
Сърце в едно.
Разум в едно.
Танцуващо същество.

Пролет-Лято. Есен-Зима.
Светлината се носи из времето.
Оцветява различни цветове.

Огън-червено, парещо опасно, разярено лице.
Горещ танц върху парещи въглени.
Побеснял дух. Омагьосан кръг от лековерност, страдание, ярост, сълзи, страст, желание...
...ревност, плесница, съмнение, непостоянни мисли. Само любовта ги държи.
Разпнат триизмерен човек. Въжета страхове, минало, болка, страдаща любов.
Наситено розови очила. Всичко е възможно. Разпиляно, ранено, кърваво стене сърцето.

Вода-отражение на синьо. Студ. Сърцето се пръска на ледени късове. Смърт. Спаси се, удавнико! Скочи в дълбокото, на  плиткото опасно е!
Измама. Самоизмама. Мокър парцал в лицето. Прогизнала любов.
Капки дъжд, капки сълзи. Солен вкус.

Амазонката готова за безсърдечие е. Студени ръце и дъх. Мъртвец.
Роптание на Ледената принцеса. Мята късове лед към своята любов.
-30* градусова кофа с вода. Любовта отвръща на удара.

Земя-кафяво, боси крака по пръстта. Рязко падане от Ада, през Арктика до опустялата градина. Затишие преди буря. Обиране на плодовете труд. Разум. Търпение. Усмивката на Буда.
Камък. Крепост. Силата на духа спасява обезумялата любов.
На ръба, но запазвайки равновесие е тялото.
Автомобилът катастрофира с бясната си скорост. Защитено енергийно поле. Спира пред краката ми машината.

Любовта на обич, обичта на любов, любовта на обич, обичта на любов...
Четири посоки път. Квадрат. Кръст.
Погребение на детето. Нови сили за старицата.

Въздух-дух, дъх, душа. Белота, празнота, завършеност. Нищо в нещо и нещо в нищо. Боси крака по памук вървят. Пренасяне. Възнасяне. Здравей, Господи! Ниво нагоре.
Летежи на старото и новото в едно.
Летящо същество.

Пролет, Лято, Есен, Зима...
Светлината надживя времето си.
Часът настъпи, часовникът спря, часът приключи.
Светлината остана.
Сега блести много по-ярко. Слънчеви очила-предпазват.

Въздух, Земя, Огън, Вода-пулсират във вените. Жива съм! Обичам ги всичките. Обичам теб! Обичам се!

"Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока."-А.С.Екзюпери

Снежен човек

Ах, Снежко, мой, Снежко! Колко нежно можеш да докоснеш душата ми, като с перце я галиш. Ала, ледени са все още пръстите ти. Страх ме е да ги пипна, да не вземат да се счупят. Ах, Снежко, мой, Снежко! Колкото по-ледено, студен си, толкова повече напирам да те сгрея. Ще ти сложа шалче, ще ти сложа и шапка, ала от гърдите ти усещам напира само студена въздишка. Дали е тази, която чакам?Дали е същата, тази която топли моето дихание, дали е тази която спира дъха ми щом те видя?

Как да разбера?Как да проверя?Може би ако съвсем леко те целуна, първо по студената бузка, после по челцето...после по устните...ако слеем дихание в едно, дали ще усетя топлината, зад студената фасада, или...ще премръзнат устните ми, вцепенени, посивени?



Снежко!Чуваш ли ме, събуди се! Дай да те прегърна! Ах, как силно искам да те притисна, да усетя туптящото в редом с моето сърце! Но, почакай, страх ме е...да не те обгърна толкова здраво, че да те разпилея на прашинки. А пък обичам всяка ледена, блестяща прашинка в теб. Обичам как целия блестиш и само твоят блясък така ме стопля...

Въглен ми трябва и знам, ще те разпаля. Знам, сигурна съм, под заскрежените копчета, там някъде, добре скрито е твоето сърце. Макар и Снежен...и ти си човек, и твоето сърце така, както и моето оживява ...

...с любовта.

Снежко, Снежко...нищо не знаеш ти, а идваш от приказките...Звездите блещукат, пеперудите пърхат, във сърцето ми. Ах, кога ли ще ги видиш и ти :) :) :)

Бедни хора

Мислех си, да взема да започна с гениалната поема на Гео Милев "Септември". И аз като него все си казвам, че Септември ще бъде Май, ще бъде. Ала иди го кажи на бедните. Не, тук няма да говоря за физическата бедност. Всеки пише колко бедни са всички, всеки се прави на добър самарянин и до тук. Бедните си остават бедни и това е.
Но замислих се, за един друг вид бедност, тази за която никой не говори. Бедни хора-бедни души. А някой замислял ли се е, че виновни за това да сме бедни, сме самите ние? И пак с уговорката, че говоря за друг вид, много по-страшен от физическата немотия.

Търпението се възнаграждава, иди ги убеди родителите ми, че е така. Е, с черногледото мислене, черен живот се случва. Пари, пари, само пари са им в главата на всички. Материален свят. Колкото повече искаш парите и колкото повече се оплакваш, че ги нямаш, те толкова повече се отдалечават от теб.

А аз друга песен си пея, тази че някой ден(всъщност съвсем скоро) търпението ми ще бъде възнаградено...в пари, че да се изкъпят хората в тях...Мразя парите, мразя простите умове, мразя материалните хора. Животът не е плът и кръв. Животът е нещо повече...ах, бедни ми човеко, кога ли ще го разбереш?

Свели сме духовността до минимум. Даже, вече не зная дали съществува. Като че в холограма живея. Всеки ден едно и също. Всеки се опитва сам себе си да лъже, че висшето щастие се крие в това да имаш пари, че да има какво да облечеш, да има с какво да се нахраниш, да имаш подслон...Това ли е? Това ли е висшето щастие, за което всеки мечтае? Това ли е представата за идеален живот на всеки?

Прибирам се вкъщи, пак за без пари работила, почти завършила образованието си и се тревожа само за пари. Понеже вкъщи можем да се зарадваме само на тях, а пък ги нямаме и постоянно заради тях се караме, като че висша ценност са за нас. Тревожа се. Тревожа се за бъдещето, не защото аз така съм го избрала, а защото така са ми го натъпкали, да се тревожа. Че кое му е лошото на бъдещето?

И мисля си, и какво от това? Хайде, нека няма какво да облека! И какво от това? Хайде, нека няма какво да изям! Какво от това? Не е ли по-важното, че съм с любимите хора, че всички сме заедно? Не е ли по-важно, че работя това, което обичам? Не е ли по-важно, че на Коледа и с коричка хляб, аз пак ще бъда сита, защото ще го споделя с хората, които обичам?

И, ей ги на!Чувам как се смеят зад гърба ми. Звезда, щяла да става,пфу,глупачка! Погрешно виждат през мен, погрешно преценяват по вид и отвътре.Признание ли? Не, не, приятелко, ако ти живееш за признание, аз живея по призвание. Как обичат на моите кокали, своята кожа да обличат. Как обичат само! Хайде, давайте, щом така на вас по-леко ще стане, окичете ми своите тъги! Та, нали...

Аз Дон Кихот съм, алтруист. В Робин Худ да се превърна искам и да крада от богатите души, че да го раздам на бедните. Ах, драги ми Смехурко! За всички, странна, луда, но аз имам своя мисия. Не ми пречете да я върша! Път напред ми дайте и тихо, мълчете! Лудите, лудите, те да са живи, че ако лудите ги няма, как вие ще живеете нормално?

Ние сме такива, каквито сами сме се създали. Само децата не мога да посоча с пръст, защото те са това, което вие направихте от тях. Ей, глупако със глупак! Когато се пресетиш да се оплакваш, да нападаш семейството си, да нагрубиш жена си, да кажеш на детето си, че е глупав мечтател, сети се за тях първо...

Сети се, че там някъде на Земята има хора, с богати души, но беден живот, сети се, че те нямат и наполовината, от това което ти имаш, бедни ми човеко! Сети се, че твоята коричка хляб, те ще разделят на 1000, сети се, че твоята чаша вода, те никога няма да отпият, сети се, че панталона който ти кърпиш, те никога няма да обуят, сети се, че прекрасния дом, в който ти се оплакваш, те никога няма да пристъпят!...

 

*Това е послание, към онзи, който вечно се оплаква и вижда света само в черно. Твоите мисли, са тези които създават твоята Реалност. Ако не се научиш да се радваш на малките неща в живота, на малките мигове, на това което имаш, колкото и малко да е то, то ти никога няма да оцениш голямото, което би могло да ти се даде. Радвай  сега, на  това с което разполагаш, защото утре може и него да нямаш!

Имам една мечта...

....Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани по цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес!....

Нобелова награда за МИР

Карма

за понятието "карма"

Няма незавършени дела. До този извод достигнах. Може да си мислим, че като започнем нещо и не го довършим, няма да има резултат. Винаги има резултат, въпросът е какъв ще бъде.

Случвало ли ви се е много да сте се трудили в определена област, да сте възлагали всичките си мечти и надежди за нещо, но да сте се отказвали и изпадали в безкрайно отчаяние, защото това което сте намисли няма как да стане? Случвало ли ви се е да сте си изливали душата и възгледите пред най-добрия приятел и после да сте съжалявали? Случвало ли ви се е да сте обичали някого искрено, правейки и невъзможното за вашата връзка, но да няма нищо от другата страна? Ако  ви се е случвало-добре дошли! Но тук съвсем няма място за отчаяния, защото имам една новина за вас-съдбата(господ, времето, планетата) помни. Всеки малък жест, всяка дума, дори всяка мисъл не се появяват и изчезват ей, така. Ако и вие сте от хората, които вече са забелязали, че когато биват наранени, после виждат същата болка у този, който ги е наранил навремето, значи сте разбрали как действа кармата.

А кармата лично за мен не е нищо повече от „действие” и по-точно резултатът от моите действия. Забравете за глупостите за минали животи и т.н., и без това не сме сигурни дали има живот  и след смъртта. Кармата се ражда и живее тук и сега, постоянно чрез вашите действия. Всъщност ако мога да я опиша, бих я описала по този начин:

Едно действие, води друго, другото следващо и т.н. и т.н. Направо си е математическо уравнение, с разликата че ние самите не помним нашите действия и накрая резултатът е голяма неизвестна. Но не е така. В действителност, още при първите две действия, човек може да придвиди какъв ще бъде краят. Така де 1+2=3. Но най-често ние забравяме 1-още първото действие и от там насетне следват ?+?+?+?+?+?+?+?=х

Заради това, че ние забравяме, времето се грижи да ни припомни какви сме ги вършили в миналото. Каквото дадеш, това ще получиш. Каквото посееш, това ще пожънеш. Истина са тези народни мъдрости.

От твоите действия и мисли днес зависи какъв ще бъде животът ти утре. Ако ти си един деспотичен работодател, чиито работници едва преживяват двата края, а работят 24/7, ти си заработил следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да се провалиш и да застанеш на мястото на собствените си работници. Защо се учудваш от резултата? Ти си причината твоята карма да е точно такава.

Ако ти си самовлюбената кучка, която обичат безкрайно, но вместо да отвърне на любовта,  я употребява по най-егоистичния начин, ти си заработила следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да обичаш за първи път в жалкия си живот, но този път употребената да бъдеш ти.

Ако ти си малоумник, който не цени какъв приятел има до себе си, а вместо това го използва за душевно кошче или за пари, то ти, приятелю си вече стъпил на следващото стъпало. А следващата стъпка е тази-същата, но с размяна на ролите.

В живота е така. Медалът винаги има две страни. Ин и Ян. Не можеш да видиш само слънцето и да кажеш, че познаваш всички небесни тела, защото я има и луната. Ако искаш да разбереш как е устроен светът, нужен е поглед от всеки ъгъл.

Само човек погледнал от всички ъгли, опитал височини и низини, би разбрал другия. Само тогава той ще разбере ценността и важността на другия човек. Когато плачете, бъдете сигурни, че сълзите ви ще бъдат чути. Кармата работи точно по този начин, защото тя се задейства от вашите емоции. Признавам, когато страдам, много ми се иска да отида на мига и да отвърна на удара. Но времето го прави много по-добре от мен, а аз само гледам отстрани и се радвам, че човекът който ме е наранил си е получил заслуженото. Няма как постоянно да трупаш лоши стъпки и да получиш добри резултати. Ще получиш точно това, което си дал. Знам, когато само правиш добрите стъпки, а не виждаш резултати, даже обратното, ти се иска да се откажеш и да си кажеш, има ли смисъл? Има смисъл и той се крие в това да не се отказваш, защото ти трябва да извървиш целия път, за да стигнеш до резултат. Тухла по тухла...И ще има добър резултат, обещавам!

Ако пък не сте сигурни, спокойно можете да пробвате и двата начина и да видим какво ще излезе. Казват, че за доброто е нужно време и търпение, а злото е по-бързо. Как беше...лъжата успя да обиколи света, докато истината още си връзва обувките...Пробвайте, направете някое действие, с което да нараните един-двама човека и резултатите няма да закъснеят. Сами ще се убедите, във валежа от бумеранги.

Ако искате да имате добра карма, сиреч добри резултати, трябва да сте готови за работа. Работата ще бъде изпълнена с трудности, препядствия, ще й трябват време, търпение и най-вече да не се отказвате. Както казва един от моите преподаватели, до финал достигат тези, които не са се отказали малко преди победната лента.

Аз вече започнах да бера плодовете от дългогодишните си мечти, желания и труд взети заедно. Виждам и всички онези, които не са ме оценили по достойнство как биват потъпквани, по същия начин, както те навремето са постъпвали с мен. А пък за някои злобари, както казах, лошотията много бързо им се връща. Радвам се, не защото злобея срещу тях, а защото знам че така, те ще застанат от ъгъла в който съм била аз и ще разберат защо не трябва да се държат лошо с човека срещу тях, защото някой ден този човек стават те...

Ако искате да получите само най-доброто, трябва да дадете най-доброто от себе си. Трябва да бъдете добри, да не ставате лицемери, да не злобеете, да не мразите, да не вършите зло някому, мислейки си, че ще получите добро. Светът не е устроен така и вие трябва най-накрая да го осъзнаете, няма щастие за сметка нещастието на другия. Щастието и хармонията могат да се постигнат само когато сме заедно. В противен случай пак ще се чудим откъде ни е дошло цялото зло...

И за последно ще ви открехна още една тайна-когато вършите добри дела и отстоявате себе си, по пътя срещате хората, които наистина заслужавате и забравяте за всички мъки, които сте изпитали, защото сега сте с правилните хора. :)

Триумфът на Червилата, Дами-водачи

"This is a man's world"се пее в една известна американска песен. Е, бих казала, че този свят отдавна е капитулирал и е отстъпил пред острите женски токчета.

Трябва да благодарим за това на протестите за правата на жените, е-манципацията и най-вече на мъжете, че ни дадоха гласност и възможност да се борим за лидерски позиции, редом с тях.

И ако си мислете, че трудното вече е свършило, много се лъжете. Да се състезаваш с мъж прилича на детска играчка, пред това да се състезаваш с жена за лидерската позиция. Представете си старите Гладиаторски битки. Е, битката между жени е в пъти по-кръвожадна. Нали знаете, когато чуем за женски бой, двубой, битка, ние си представяме секси каки, които се щипят в калта, хвърчат фиби, скубят се коси...трябва да отбележа, че жените са много по-злобни от това. Използват всякакви инструменти и методи, когато искат да сринат противничката.

За съжаление е така-когато една жена се издигне в кариерата, винаги се намират други жени, които да поставят под съмнение ръководните й умения.

Недай си боже да е красива, веднага се задейства клюката, че е спала с шефа, за да се издигне, или е нечия дъщеря, или има богат приятел. Така де, щом е красива, тя умна не може да бъде и става чудно как е на тази позиция?

Ако пък е грозна-още по-зле! Тя се е издигнала, за да компенсира това че е самотна и нещастна в любовта, затова си и изкарва ядовете върху горките красиви и щастливо обвързани колежки...или просто е лесбийка. Лесбийката е мъж в женско тяло, следователно има логика да е на този висок пост.



Да бъдеш лидер-жена е по-трудно от всякога, не защото живееш в мъжки свят, а напротив-защото живееш в подчертано женски свят. А женският свят е изненадващ, непридвидим и има много лица...

Ние, жените сме големи кучки. Способни сме на всичко, за да злепоставим наша колежка, а в същото време можем да я целунем...като Юда.

Бога ми, това го виждам постоянно. Там, където има много жени, драпащи за власт, очаквайте всичко. Естествено, всеки лидер има различен стил на управление, въпросът е в това, какъв трябва да се прилага за съответната група. Има много загинали геройски жени в боя, защото така и не са успели да съчетаят своята особа, с нуждите на хората, които са искали да ръководят. Има разбира се и много добри лидери, които обаче в последствие са били свалени с преврат, защото не са успели да устоят на атаките...
По мои наблюдения, за да бъдеш лидер, хората трябва сами да са те избрали, да са ти гласували доверие, дори и понякога да не си подпечатаният, ами неформален такъв лидер. Има обаче и такива жени, които всячески се стремят към лидерската позиция, но никой не им гласува доверие и съответно те предприемат крайни мерки-"Ако няма да бъда Аз-няма да бъдеш и Ти", или както във всеизвестната българска поговорка, "Я не сакам мене да ми е добре, сакам Вуте да му е зле" почват едни състезания за прецакай другарчето...

В едно отношение   жените са добри, да бъдат по-строги и да имат повече изисквания към служителя. Такъв тип управление обаче, не винаги е печеливш и управляваната група дава това да се разбере. Особено осезаемо е когато например в една група има двама лидери-мъж и жена, винаги се предпочита мъжът. Странен феномен, наблюдаем пряко от мен, но е факт, че при комбинацията мъж-жена, в повечето случаи жената поема ролята на лошото ченге.

Когато става въпрос за сътрудничество между жени, обаче, ситуацията може да излезе от контрол, ако уважаемите от УЧР, не са направили съответните проучвания и наблюдения. Принципно една жена-лидер, иска всичко. Тя иска да бъде формален, неформален, информационен, посреднически, организаторски лидер, но жонглирането е майсторство на малцина...

Аз самата през годините съм заемала лидерски позиции, без да си давам сметка, че това е така. Сега при работата ми с хора, подкрепяйки тезата, че при управление на човешки ресурси, били те в офис, организация, производство, екип, аз гледам да прилагам човешкото отношение към хората.

Трябва да призная, никога не бях предполагала, че и мечтала за подобна роля. Единственото, за което мечтаех, беше да се занимавам с изкуство. Но практиката ми в работата, ме накара да се замисля върху човешкото отношение, което не получих в първата си работа, заради което и напуснах. Започнах да се замислям над много феномени, които наблюдавах в работния процес и които едва по-късно осъзнах, че искам да променя. Дисциплините, които изучих в последствие ме вдъхновиха да се посветя на хората и да се опитам занапред поне малко да  осигуря човешкото отношение към обикновения трудещ се човек. И ето ме сега неусетно се превърнах в лидер, към което никога не съм се стремяла, но с единствената цел-да помогна на човека.

Мисля, че силната страна на една жена е нейното чувство за емпатия, нейните емоции. Към това трябва да се стреми жената-ръководител. Вместо това, когато една жена се изкачва с ум и иска да постигне нещо смислено, се появяват други жени-злобарки. Аз ги наричам Злобара Девил, като от филмчето.

 Тези жени в стремежа си да стигнат върха, правят злини и интриги, за да съсипят и свалят от пост другата жена, а не виждат собствените си грешки, поради които не им е гласувано доверие. Скъпи, жени, стремящи се към лидерство-прочетете малко книги, по-напред, разберете от какво има нужда една група, за да ги водите, защото е много лесно да критикуваш отстрани, но когато ви попитат вие какво предлагате-да замълчите. И най-важното, както споменах по-горе, за да бъдеш лидер, някой трябва да те е избрал. Никой не е станал водач в каквато и да е област, без да се е доказал и без хората да са го одобрили.

Следва продължение...