Снежен човек

Ах, Снежко, мой, Снежко! Колко нежно можеш да докоснеш душата ми, като с перце я галиш. Ала, ледени са все още пръстите ти. Страх ме е да ги пипна, да не вземат да се счупят. Ах, Снежко, мой, Снежко! Колкото по-ледено, студен си, толкова повече напирам да те сгрея. Ще ти сложа шалче, ще ти сложа и шапка, ала от гърдите ти усещам напира само студена въздишка. Дали е тази, която чакам?Дали е същата, тази която топли моето дихание, дали е тази която спира дъха ми щом те видя?

Как да разбера?Как да проверя?Може би ако съвсем леко те целуна, първо по студената бузка, после по челцето...после по устните...ако слеем дихание в едно, дали ще усетя топлината, зад студената фасада, или...ще премръзнат устните ми, вцепенени, посивени?



Снежко!Чуваш ли ме, събуди се! Дай да те прегърна! Ах, как силно искам да те притисна, да усетя туптящото в редом с моето сърце! Но, почакай, страх ме е...да не те обгърна толкова здраво, че да те разпилея на прашинки. А пък обичам всяка ледена, блестяща прашинка в теб. Обичам как целия блестиш и само твоят блясък така ме стопля...

Въглен ми трябва и знам, ще те разпаля. Знам, сигурна съм, под заскрежените копчета, там някъде, добре скрито е твоето сърце. Макар и Снежен...и ти си човек, и твоето сърце така, както и моето оживява ...

...с любовта.

Снежко, Снежко...нищо не знаеш ти, а идваш от приказките...Звездите блещукат, пеперудите пърхат, във сърцето ми. Ах, кога ли ще ги видиш и ти :) :) :)