В далечната 1835г. беше мразовит март.
Дърветата още не бяха напъпили, ледът по паважите още не бе изчезнал. Все още нямаше и повей от пролетта, която трябваше вече по това време да е дошла.
Но за зюмбюла, това не беше от значение. Малкото цвете разпъпваше цветове, дори в заснежената люта почва. Удивителна упоритост показваше това иначе нежно създание на майката природа.
Уви, никой не забелязваше подвига на зюмбюла. Всеки бързаше, някой за някъде, стискаше чанта в ръка и продължаваше без да спира - от една спирка на друга спирка.
В града беше отворена новата гара. Пушек и дим, желязната машина създаваше събитие в новата история на града.
Преди появата на железницата, това малко градче можеше да се похвали с малко жители, но откакто напът беше откриването на завода за металообработване, градът кипеше от новопренесли се, от посетители, от гости.
Всичко се разрастваше, писмата пристигаха по-бързо, до скоро калните улици се павираха, уличното осветление се заменяше...
следва продължение...
автор: Стела Ангелова
Дърветата още не бяха напъпили, ледът по паважите още не бе изчезнал. Все още нямаше и повей от пролетта, която трябваше вече по това време да е дошла.
Но за зюмбюла, това не беше от значение. Малкото цвете разпъпваше цветове, дори в заснежената люта почва. Удивителна упоритост показваше това иначе нежно създание на майката природа.
Уви, никой не забелязваше подвига на зюмбюла. Всеки бързаше, някой за някъде, стискаше чанта в ръка и продължаваше без да спира - от една спирка на друга спирка.
В града беше отворена новата гара. Пушек и дим, желязната машина създаваше събитие в новата история на града.
Преди появата на железницата, това малко градче можеше да се похвали с малко жители, но откакто напът беше откриването на завода за металообработване, градът кипеше от новопренесли се, от посетители, от гости.
Всичко се разрастваше, писмата пристигаха по-бързо, до скоро калните улици се павираха, уличното осветление се заменяше...
следва продължение...
автор: Стела Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар