Работа,работа,работааа-1 част

Работа, работа, работааа…

I част

Как да потърся работа? Коя професия да избера? Каква кариера бих направила? Каква заплата искам? Ще ме удовлетворява ли длъжността и поста, за който кандидатствам?...Това и редица други въпроси си задавам през последните две-три години.

Размишлявала съм много, мноооого по темата. Ето защо ще обърна внимание на няколко аспекта, които съм наблюдавала, в които съм взимала участие, или които са липсвали, но съм искала да има.

Преди няколко дни си седя в едно ателие за оцветяване на керамични произведения и си оцветявам един сувенир със зайци. Ателието е част от една неправителствена организация и във въпросната стая докато оцветявам, си правя компания с доброволци от Испания. Неусетно става време да приключваме-аз и моите колеги и да тръгваме. Тогава, по време на пътуването ни в автобуса си споделяхме нашите впечатления от мястото и организацията. Всички бяхме съгласни, че беше интересна и даже успокояваща нашата практика там и поради това,  не усетихме как часовете се смениха един с друг.

Тъй като съм с душата на артист, се замислих колко ще е хубаво, когато намеря тази работа, за която мечтая, тя да ми носи не само печалба, но и удоволствието, че я върша. Запитвали ли сте се сами себе си колко ви  харесва вашата работа? Чувствали ли сте истинска радост, че работите точно това, което работите  в момента? Или радостта няма значение, стига да ви плащат добре, или даже трябва да не „капризничите” толкова, а да сте благодарни че поне имате работа и поне получавате пари за нея? Това, че заплатата ви е 500лв., но ви осигуряват на 240лв., сигурно пак не ви касае, а?

Ако сега изляза на улицата и попитам 100 човека, ако се налагаше да избират между добро заплащане и удоволствие от работата, кое мислите биха избрали почти 100% от тях? Отговорът е ясен. Тук обаче идва и следващият ми въпрос:”Чувствам ли се щастлива от добрата заплата, въпреки че не харесвам това, да работя в ресторант например?” Сега хората с остарели разбирания ще се надигнат и ще кажат, че човек не може да има всичко, че такъв е цикълът на живота, че днес е важно с какво да има да се нахраниш. Та, нали постоянно това правим всички-почваме някаква работа(най-ниско квалифицираната от типа на служител в ресторант, общ работник в производствена дейност или продавач-консултант в магазин за дрехи, които никога няма да може да си позволи), работим на безумни условия, работим по 12-15 часа, на смени, с един ден почивка, претрупват ни с работа и накрая ни казват, че пак нищо не сме вършили цял ден, подписваме безумни трудови договори, с клаузи, от които после не можем да се измъкнем, ядем един път в деня за 12 часа, с почивка от 30 минути, от които ни остават 15 за ядене, понеже най-близкия магазин е на майната си и ти все пак трябва да се вместиш в 30-те минути, накрая се прибираме като парцали вкъщи и единственото, за което си мислим е-кога ще дойде краят на работната седмица и как през оставащите 1-2 дни само ще спим, защото сме адски изтощени, и така всеки ден… Накрая се събуждаме на 50 години, разбираме че не сме успели нищо да спестим, не сме спортували, не сме ходили на разходка, ресторант, кино, театър за всичкото това време, списъкът с книги които е трябвало да прочетем, така и не сме успели да прочетем, защото все сме били заети, отгоре на всичко се оказваме с безброй болести, които здравната каса не може да поеме, нищо че ни се е удържала сума от заплатата за здраве…

Такъв ли беше планът, питам аз? Това ли сме искали? Това ли искаме всички да ни се случи? Ако вие искате, то аз не искам. Вярвам, че всеки човек и добър, и лош мечтае за едно-да бъде щастлив. И тъй като вярвам, че всеки човек на тази планета не е просто едно същество, а че всеки има мисия, аз искам да изпълня своята.

Смятам себе си за талантлив човек и понеже съм надарена с много таланти, аз вярвам, че те не са ми дадени просто така, а  трябва да ги споделя с хората, че трябва да помагам на хората, чрез тях. Тук в България обаче, изкуство НЯМА. Изкуството не се цени. Аз лично едно време много исках да стана певица, но за да стана певица в България, трябва да се продам на някой богат чичко, да си платя ако имам пари, за да ме дават по телевизията, или да съм роднина на еди-кой си. Понеже и трите не ме устройват, просто реших да търся реализация на другите си таланти. Истината обаче ме удари право в лицето с мокър парцал, а тя е-ако искаш да се занимаваш с изкуство, независимо дали искаш да си певец, художник, писател, актьор, танцьор-ти задължително трябва да платиш на някого за това. Нещата така хубаво са устроени в нашата тъпа държавица, че вместо на теб да ти плащат за това че си нарисувал една хубава картина, трябва ти да си платиш за обучение, което нищо не ти върши и после да плащаш огромни суми за реклама, от която не е сигурно дали повече ще спечелиш, или ще загубиш. Като конкретен пример ще посоча себе си-от както се познавам ходя на уроци по пеене, през годините съм дала стотици левове, само за да ме научат на гласните:а-ъ-о-у-е-и… и дотам. И винаги ми е било чудно, абе добре де, защо по дяволите ще плащам на някой си, за да пея, при положение, че на мен трябва да плащат за да пея?!

Или скоро ходих на едно интервю за статист, не актьор, за да си изкарам някой допълнителен лев, както се казва. Оказа се обаче, че за да съм станала дори прост статист, трябвало да платя за снимки, за регистрация във фирмата. Е, добре де, аз нали идвам да изкарам някой лев, не от мен да вземат…понеже ми стана интересна тази схема, реших да се поровя в интернет и разбрах, че статистите, хората за реклами, клипове се водят към модни агенции и за да могат евентуално въпросните агенции да ги представят пред някого, трябва да се изкарат курсове и да се направят снимки, за които самият артист си плаща.В блога, в който прочетох тази информация, разбрах също, че за тези, които искат да станат модели и манекенки(в България не са малко), трябва да си платят всичко от-до, за гримьор, за фризьор, за стилист, за фотограф…

Тези така популярни у нас реалити и напоследък благотворителни шоу-програми никак не са толкова благотворителни, за колкото ги мислим. Истината е, че и за там участникът си плаща, поема си всички разходи, и от цялата реклама и шум, продуцентите са тези, които печелят, а едно 10 000лв.колко да не е без хич, се отделя от цялата печалба за „благотворителност”. Общо взето даряваме, но не на истинските нуждаещи се…

Но да оставим изкуството настрана, то и без това е толкова далеч от нас. А какво ще кажете за силно осезаемото потребителско общество? За това, че най-големите потребители са младите хора от една страна, и старите от друга. Днес да сте се огледали, да сте забелязали на някое работно място човек над 40-годишна възраст? Не, нали? Знаете ли защо е така? Защото на никого не му пука за хората над 40 години, за това как ще намерят работа, до кога ще се задържат. Всеки си измисля нови изисквания, с навлизането на компютризацията днес всеки работодател иска да си млад, бърз, гъвкав, да боравиш добре с новите технологии. Затова и старите хора, биват избутани в периферията на обществото. Защо ми е да харча пари за преквалификация, за т.нар. продължаващо обучение за 5 или 10 възрастни свои служители, когато просто мога да ги заменя, точно както амортизираните машини, се заменят с по-нови модели?

Положението с младите хора между 20 и 25-годишна възраст също не е никак розово.Скоро имаше изложение „Национални дни на кариерата”, насочено към студентите, които тепърва търсят стаж и градят кариера, изложение на което присъствах и аз самата. На въпросното изложение имаше анкета, в която трябваше да посоча дали се намирам в неравностойно положение и какво е то. Опциите бяха:малцинство, хора с увреждания и последното беше-други. На мен ми стана трагикомично и запитах анкетьорите дали като неравностойно положение мога да посоча-редовен студент, при което те се засмяха, но  не си е за смях… Един съвет към следващите бъдещи студенти-не се записвайте в редовна форма на обучение! Така нито ще можете да работите, това за което мечтаете, нито ще можете да натрупате професионален опит и трудов стаж, нито пари ще имате да си платите следването, и когато завършите, пак няма да ви наемат на работа, защото през всичките тези години е трябвало да натрупате опит и стаж, а не сте. Когато работодателите чуят, че сте редовен студент, колкото и добра автобиография и мотивационно писмо да имате, те няма да ви наемат, въпреки че ще ги убеждавате, че можете да съчетаете и следване, и работа. Тях ги интересува единствено да сте на работното си място през всичките 8 или 12 часа, не могат да правят компромис. Единствения опит, който можете да натрупате, ще бъде в това да сте готвач в заведение за бързо хранене, където има гъвкаво работно време, или продавач-консултант в някой Мол, но когато кандидатствате за юрист в кантора например, надали ще ви обърнат въобще някакво внимание. На въпросното изложение, на което бях, се спрях пред една банка и заедно с мен имаше едно момче, което е изкарало магистратура, той питаше дали могат да го наемат, но му отговориха, че не могат, защото не е имал никакъв натрупан стаж…Е, как да има, когато трябва постоянно да стои в лекции? Излиза, че образованието е само загуба на време и ти учиш за тоя дето вее…

Неслучайно и проучването на което попаднах, показва точно това, че 20 % от българите преживяват с по 50-100лв на месец и от тези 20-69% от тях са със средно и висше образование. Аз даже мисля, че този процент 20 е много по-голям.

Трябва да се има предвид и това, че не всички млади хора са напълно здрави, и докато здравите имат шанс да започнат някаква работа, то хората с увреждания са поредните изхвърлени в периферията на милата ни родина. Нека пак ви попитам-колко слепи хора има на работното ви място?А глухонеми?А в количка?С някакво друго увреждане?

За малцинствените групи въобще да не споменавам. Те са нищожества за повечето  от българите и съответно не са част от българското общество, камо ли икономика, пазар на труда и т.н.

 На фона на всичко това, финансовият министър „не може” да увеличи минималната заплата, но за сметка на това, ще се увеличи данък сгради, ще поскъпне горивото, защото е „ГолЕма криза” по свЕто и ние не трЕбва да сме по-назад, хлябът, плодовете, зеленчуците, ток, вода, месо също трябва да се вдигнат, понеже и качеството на самите стоки е толкова добро… Вместо това в парламента ще гласуват за увеличаване на депутатските заплати… А, дали пък не са глупави, а?