Работа-2 част

Работа, работа, работааа…

II част

Това-да направиш кариера в България, е трудна задача. Колкото повече започнах да навлизам в работната сфера, толкова повече започнах да виждам безброй грешки в системата. Днес в големите градове като: София, Варна, Пловдив, Бургас 90% от работните места, които се предлагат са за много ниско квалифициран персонал(иначе с два западни езика поне, компютърна грамотност и висше образование ) като за едно работно място се борят 500 човека. В малките градове-работа няма. Особено зле е Северозападна България, където състоянието на всичко е в плачевно състояние. Неслучайно е първенец за Най-беден район в цяла Европа. Избутва се целия бизнес на България все към големите градове и после се чудим защо общините нямат средства, еми, нямат защото  всичките са влети в София. И тук какво, на фона на „Икономическа криза” са направени нови 4 мола. Затварят се малките квартални магазини, защото не могат да се преборят с огромната конкуренция. Макар че обходих всички молове, там цените са-направо да си допреш пистолета в главата и да се гръмнеш. Какво е това нещо да дадеш за американски боклук, даже не и дизайнерски 100 или 200лв? Еми, извинявам се, но не разбирам онези пикли, които се хвалят, че са си купили от еди-кой си магазин в мола тениска за 150лв…за тези пари ще нахраня 150 негърчета в Африка. Още повече ми е ставало смешно, когато съм попадала на интервю за продавач-консултант или касиер и когато отсрещната интервюираща мен и други кандидати, зададе въпроса:”Защо кандидатстваш при нас?”Защо ли- казвам си аз…за пари ли…за много ли…за много…по-малко… Още по-тъп е отсрещния отговор на кандидата до мен, когато каже:”Еми, защото вие сте много известна марка, аз си купувам дрехи и обувки от вас.”…И в тоя момент вътрешно си казвам:”Абе, дрисльо, ти кого лъжеш?Искаш да ми кажеш че си купуваш блуза за 200лв, а кандидатстваш за работно място, за което ще взимаш най-много 400?”

Но на тъп въпрос-тъп отговор. Много се дразня, когато отида на интервю и всъщност бъдещият ми работодател не знае какво да ме попита. Ета, ако ти драги бизнесчовеко, не знаеш какво искаш от своя служител, аз ли да знам? Почти 80% според мен приемат хора само по документи, после, след 4 месеца, наемат нови, защото се оказва, че тези, които са наели, нямат и грам компетентност в областта. Проблемът не е обаче в кандидатите, а в работодателите. Не можеш да прегледаш автобиографията, да попиташ дали на кандидата му е удобно работното време и дотам.

Пълна липса на компетентност има от страна на работодателите. Е, хайде де, нали си бизнесмен, но ти е трудно да определиш какъв човек стои срещу теб?! Пълна пародия за мен са така наречените хора, които най-често взимат интервюта, или иначе казано отдел „Човешки ресурси”. Наблягат повече на ресурси и после се чудят защо фалират. За мен е много тъпо, човек завършил икономика или финанси да преценява кой става за работата и кой-не. Та, какво е учил един финансист, една суха материя, която няма нищо общо с човешките ресурси. За да знаеш кого трябва да наемеш, ти най-напред трябва да си психолог, или социолог, какво е това „икономист”?Какво разбираш ти от работа с хора, от техните лични качества, от мотивациите им, от професионалните им умения? Иначе стоят въпросните от „Човешки ресурси” срещу теб с голямо (непокрито ) самочувствие и те гледат сякаш отгоре, сякаш са Господ Бог, а пак нищо не могат да разберат за теб, а ти преспокойно можеш да си психопат…

Спомняте ли си случаят с фотографът на малки деца, който се оказа-педофил? Хората, от „Човешки ресурси” не са си свършили добре работата, защото ако не-неговите психически качества, могли са да проверят съдебното му минало. Ето защо в Чужбината отдавна са изготвени различни видове тестове, симулации и практики, за да се провери не само интелектуалното ниво на кандидата, а това дали той всъщност става за тази позиция, за която кандидатства. Колко от вас са чували за кариерно консултиране?А за професионално? На колко от вас са дали да попълните въпросник, засягащ всичко от-до, на базата  на който да ви наемат?Или ако успеят да ви наемат, след време разбирате, че не сте били за тази работа, колкото и добре да е била заплатена тя. И понеже онези отгоре Господа (като Господ, Господи ) си играят с човешките ресурси, не разбират, че вие сте сам по себе си личност и имате своите мотивации. И ако сте от този тип, който има нуждата да го насърчават, за да ви показват че държат на работата ви, че я ценят, виждат напредъка ви…но така и не сте чули и една похвала от шефа ви, а наместо това-постоянното му мрънкане колко беден бил, че едва свързвал двата края, че не е доволен от работния процес, много бавен и муден бил… Е, защо се учудвате сами от себе си, че искате да напуснете работа? Но понеже 1 или 2 години, шефът не е могъл да забележи какъв ценен кадър сте, изведнъж започва да ви убеждава колко сте добър, похвали и всичко, почивка да ви даде ако трябва, преместване в друг отдел само и само, за да останете сега…пък след месец, два, вече ще може да ви замени, когато намери с кого…

И за последно-ще завърша със следното, ако сте млад човек, който тепърва се ориентира и не знае накъде да тръгне, обърнете се към кариерен консултант, ще научите много повече неща за себе си, за които не сте и предполагали, че притежавате. Много е тънък момента, в който си мислите че ставате за дадена професия, а като се сблъскате с практиката й, да осъзнаете, че не е това-вашата професия. Ако пък сте възрастен, нищо не ви пречи да поразпитате за програмите, които се предлагат за квалификация и преквалификация, това са най-често евро-програми. И това, че сте изминали един дълъг път и имате голям опит, не означава че не трябва да се усъвършенствате постоянно, за да може да сте конкурентоспособни и да за да не си загубите поста. Помогнете си сами, защото никой работодател в България няма да ви каже-„имам нужда от такъв и такъв служител, от такива компетенции, а ти ги нямаш-осигурявам ти курс, за да отговаряш на тях и да останеш”. Както казах и в първата част на „Работа,…” по-лесно е да махнем някой и да вземем друг, отколкото да помислим да запазим служителя си.

И не на последно място направете си вкъщи МАРР тест, в него има всичко и накрая на базата на вашите резултати, можете да сравните вашето процентно съвпадение с професията, която практикувате или искате да практикувате. Аз лично останах доволна, защото разбрах че моята компетентност съвпадна с компетенциите за избраната от мен професия.