Есенна светлина

Светът е студен скъпи,
с цялата си тази цветна празнота.

Хвани ме за ръка,
поеми риска,
живей истински,
избягай с мен сега!

Обичам да чувствам дъха ти по мен,
обичам всичко в теб.
Обичам, когато разрошваш косите ми.
Обичам всичко в теб.
Обичам усмивката ти.
Обичам, когато ме гледаш въпросително.
Обичам да заспивам в теб.

Светът студен е,
не приема хора като теб и мен.

Ела, да избягаме,
където слънцето свети,
с ръце преплетени,
можем да отидем навсякъде,
където и да е...

Караш ме да бъда истинска.
Аз искам да остана такава.
Обичам те и вярвам в теб!

Обичам, когато глава опираш в мен.
Обичам те, когато си тъжен, изморен.
Обичам те, когато си разорен, изтощен.

Обичам да те разбирам, усещам и чувствам без думи.
Обичам, когато няма тайни, бариери помежду ни.
Обичам те тайно,
за себе си само,
като малко дете,
което не дава, стиснало здраво,
сърдито,
своето любимо плюшено мече.

Светът студен е,
да се хванем за ръце!
Стига ми само да знам,
че имаш ти моето, аз твоето сърце.

Светлината, тя ще ни отведе,
там някъде,
където и да е...
Там, където аз и ти,
ще останем истински.