намерения". Най-вероятно появата на парите е била с добра цел, но в последствие
определен кръг от хора започват да се възползват от тях за свои собствени цели
като манипулират останалата част от хората.
Всеки човек знае докъде иска да стигне-до щастието. Уви,
историята показва, че самата идея е добра, но начините за постигането й не са
правилните.
По същество, преди да се появят парите, е съществувала
размяната на стоки, т.нар.-бартер. После се създали парите, за да улеснят
символично извършването на търговията, за да се въведе обща единица, с която
по-лесно да се борави навсякъде по света.
Днешната власт-парите, така е зомбирала хората, че преспокойно
мога да кажа, че е взела тоталитарно надмощие. Измислят се разни кризи, за да
уплашат хората и да ги оковат още повече в собствения им затвор. Иска ми се да
задам въпроса:как е възможно парите да имат лимит? Кой определя до колко да бъде
този лимит, има ли лимит за всички, или по-скоро за глупаците, наречени-работна
ръка? Нали банките са институции, които уж пазят нашите пари, за тогава, когато
ни потрябват? Как тогава, става така че изведнъж банките се опразват и това
явление се нарича "икономическа криза"?
Та как въобще е възможно да има криза, когато има:такса смет,
ДДС, такси за пенсии, майчинство, лекари, имот, автомобил....и тн. и тн. ...
Като се отбележи, че когато на дадено лице му се наложи да получи кредит от
някоя банка, то този кредит води със себе си лихвата, както и лихва върху
лихвата...Какво излиза тогава? Излиза че човек не взима назаем пари, а си купува
пари и то с двойно повече пари. Имаше време, когато нашите майки и бащи са
спестявали и изведнъж техните спестявания от 25 000 да речем, са станали на 25
лева.
Не, парите не дават щастие. Днес хората буквално си продават
задниците за някой лев. Работят, ако могат 24 часа, защото знаят че колкото
повече работят, толкова повече пари ще има. Работят това, за което не са учили,
но е по-заплатено, работят това, което въобще не им харесва, но пак за
пари.
Какви са последствията върху хората, върху човека, върху
личността? Ще започна с най-очебийното:
- Алчност-тогава, когато някой е постигнал това, което е искал и
започва да иска още...и още...до безкрайност. - Завист-тогава, когато 5 човека получат 100 000 за едно кихане и
когато 50 000 човека никога няма да достигнат до 100 000, или 50 000, не и 10
000, не и 1000...в най-добрия случай-500лв за 4-5 членно семейство. В такъв
момент човек се запитва:"с какво онзи отгоре е по-достоен от мен, с какво е
по-способен от мен?"Тогава идва и моментът на - Отчаяние, моментът на задънена улица и предаване пред
гигантската система, Пораженчество, с което си казваме, че в крайна сметка ти
нямаш право на нормален живот, защото си едно - Нищожество, което трябва да се радва на каквото му
дадат. - Прелюбодейство-когато виждаш че за теб няма друг избор и трябва
да се възползваш от самия себе си, понеже си млад и красив, и можеш да задоволиш
нечии откровено деспотични, мазохистични, грозни прищевки... - Малодушие-за тези които искат да бъдат известни:модели, певици,
актриси, известни ей така; примиряваш се и казваш че в името на целта, ще
поработиш със задника си. Да, но целта не оправдава средствата, защото каквито
средства използваш, такава цел ще постигнеш. - Самота
- Гняв
- Убийство,Самоубийство
- И още
- И още...
