Irritant
Когато не си говорим,
значи ли че разговаряме с очи?
Когато не се поглеждаме,
значи ли че се гледаме с души?
Когато не се докосваме,
значи ли че един от друг страним?
Нима всичко не започва още в ума,
защото чуваш ли, аз чувам тишина?
Но тихо ли е, когато шептиш името ми без глас,
какво означава това за нас?
Поемам дълбоко въздух
и правя първа крачка към теб,
не ме е страх да те усетя, напротив,
кръвта ми кипва щом погледнеш в мен.
Протягам ръка, за да те докосна,
и опасявам се, че вече съм в твой плен.
Нито поглед, нито допир, нито говор са ни нужни,
ние знаем, че не сме един на друг тъй чужди.
И точно може би затова така ни харесва,
дразнеща, драпеща, хапеща, любовта ни да не е така скучна и лесна.
И продължаваме двама сами
да се мъчим с тази игра,аз пристъпвам-ти правиш крачка назад,
аз махам с ръка,
ти сграбчваш ме пак,
аз стискам устни-ти впиваш се в тях на мига,
достатъчен беше един знак,
за да чувстваме това тук и сега.
