Да бъдеш дете, е най-прекрасното нещо в живота на човека. Нали знаете приказката "студентските години, са най-хубавите години"? Е, не съм съгласна с това. Най-хубавите години са детските. Тогава, когато тичаш на воля, тогава, когато не се сещаш за ядене, защото цял ден си си играл с децата на улицата. Тогава, когато все още не знаеш какво е добро и зло. За теб всички хора са добри. Тогава, когато светът на играчките е много по-добро място от реалният свят...
Истината е, че отдавна искам да напиша статия, посветена на децата, но чаках подходящия момент. И ето го и него. Желанието ми да напиша статия за децата, беше продиктувано от това да докажа колко са важни нашите деца, колко талантливи и в пъти по-умни от нас са те. Напук на всеобщото мнение, наложило се напоследък, че нашите деца, не са нищо повече от малки и зли изчадия, реших да ги оправдая.
Свикнахме да обвиняваме децата като ги анатемосваме и отхвърляме още преди да са станали движещата част от обществото ни. Да, много сме добри да раздаваме присъди за чуждите деца, че и за нашите собствени:"Ти си дебела, вземи отслабни", "Ти си същата като майка си-курва", "Ти ще станеш алкохолик също като баща си", "От теб нищо не става", "Ти си много тъп" и т.н. и т.н.
Първата реакция, разбира се, е да се запитате: "тези деца, родители нямат ли". Аз самата съм част от поколението, което е израсло в зората на "демокрацията", по моему Капитализма. Добре си спомням как е минало моето детство-заключена със сестра ми до 4 клас може би, поради двете смени, които и двамата ми родители са карали, поради нежеланието на собствената ни баба да помага в отглеждането...
Виждате ли, хич да не сте били заключвани, цялото наше поколение премина така: възпитавайки се...сами или отгледани от баба и дядо, с чието старо възпитание, трябва да живеем днес, но...във новото време.
И ето къде идва пълният провал-не можеш да очакваш ситема като Капитализмът, чиято ценност са парите, да ти осигури морал и възпитание...Нашите родители, съответно като част от тази система, са били принудени да ходят по цял ден на работа и да нямат време да възпитат собствените си деца...
Това, разбира се не е оправдание. Всеки родител иска най-доброто за своето дете-да го нахрани, да го облече, да му построи дом, да го образова. Но заедно с това нашите родители забравиха две важни неща: 1-детето се нуждае от обич и закрила, 2-детето има нужда от общуване по пътят си към развитие. В това отношение не мога да се оплача, даже обратното-в нашето семейство всеки споделя за всичко, което го интересува, даже за хората които лично ме познават, мен и моето семейство, им е толкова непонятно това-да споделяш с родител.
За термина Акселерация или "децата се раждат с висше образование"
Вчера се разхождаме със сестра ми и зетът в Борисовата градина и не мога да спра да се дивя колко умни са днешните деца. Гледам ги как едва на 3-годишна възраст карат детски коли, но така ги карат, сякаш вече имат книжка, какви маневри правят, също като възрастни хора. Гледам и малките си братовчеди, още невлезли в първи клас, вече знаят как да си пуснат дистанционното, да прехвърлят на програмта с детските, която е на чужд език и те да го разбират, гледам как могат да ползват компютър 100 пъти по-умело от мен самата, а като бяха на по 4-5 години, вече свободно ползваха телефон...
Понеже и аз самата понякога се изживявам като дете, си пускам Disney Chanel и рекламите на играчките са направо "уау". На практика едно дете още преди да е проговорило може да научи цветовете, да знае да брои, да знае какво е музика и т.н. Дори и детските филми не са вече същите. Те са внушителни, 3D. Опитах се да направя едно сревнение между филмчетата по времето на моето детство и филмчетата сега. Трябва да споделя, че филмите за деца днес, са в пъти по-смислени, имат по-голяма дълбочина, имат послания към децата, послания, които дори филмите направени за възрастни не могат да дадат и не могат да ни научат и поучат.
Всички тези съвременни средства: кино, телевизия, компютри, компютърни игри, телефони, модернизирани играчки са мощен източник на възпитание и обучение.
Проблемът според мен се корени в самата обществена система. Тук както и във възпитанието, прилаганата система, започва да се срива с все по-големи темпове, защото се вижда, че е неефективна. Става така че, да, децата днес имат запасите да бъдат Айнщайновци всичките, но ние не им позволяваме това да се случи. Вместо това продължаваме да обучаваме новите деца, в новото време, със стари средства по стара система, използвана още преди няколкостотин години.
По този начин поставяме способностите на децата в стопирано и летаргично състояние. И те всички вместо да поумняват, започват да затъпяват. И на мен сега продължава да ми се случва. Учителите, в последствие професорите ми казват: "ние искаме да те научим да мислиш", а единственото на което ме научават е да бъда папагал и ако току виж, съм се опитала да изразя по-различно виждане и мнение, казват едно голямо НЕ, защото не е същото виждане като тяхното.
И искате после децата да са ентусиазирани? И да се върнем на възпитанието- подета е една кампания за ранното детско развитие на Уницеф. Един въпрос-защо сега едва, родителите трябва да научат, че първите три години са най-важни за детското развитие, като аз и моите колеги го знаем от книгите, които сме чели и които са написани отпреди 50-тина години?
Вижте клипа:
Вижте клипа:
Решения има и за обучението, и за възпитанието на днешните деца. Важно е да се запомни, че първите седем години наистина са най-важните, като първите три-специално за развитието на детето. И, да никой не те учи как да станеш добър баща или добра майка, а може би трябва...във всеки случай виждаме какви са последиците при никакво обучение на бъдещите родители.Вижте клипа:
Вижте клипа:
Виновни не са децата, че са станали проститутки, наркомани, убийци и пр., виновни са родителите, които са задали такива норми на поведение още в семейството. Защото не бива да забравяме, първия начин едно дете да научава, е подражанието. Тогава защо се учудваме, че нашите деца са такива, каквито са? Не можем, всекидневно в медии, в семейство, в училище, на улицата да се държим като идиоти и в същото време да казваме на децата-не се дръжте така! Защото децата не слушат думи, а виждат поведението на обществото и го копират. Вместо да гледате осъдително, замислете се вие какъв пример давате на вашите деца и ваши деца, не са само вашите собствени, а това са децата и на вашия съсед, децата и на сестра ви, децата и на непознатия. И когато искате да забраните нещо на детето, не го правете, а по-добре му обяснете какви ще бъдат последствията. И не искайте от децата да не псуват, когато вие го правите пред тях, не искайте от тях да не се държат непристойно, когато вие се държите така, и хич да не се държите така, фактът че позволявате показно от телевизията и интернет и даже го поощрявате, не се чудете защо дъщеря ви се е снимала гола и си е качила снимките в интернет, не се чудете, че синът ви е пребил съученика си, когато преди това, той е видял вас да биете собствената си жена. Вие сте този, който дава пример. Нека този пример да е добър!
И като за последно ще завърша с анализа на прекрасната творба, сътворена вчера:
Посланието е много простичко, но гениално. Мисля, че и вие го разбрахте, а то е-да пратим историята в историята и да започнем да живеем тук и сега!
Вижте клипа:
