Благодаря

Please, open the door,
because I am here to say
thank you!

Thank  you for where I am now!
Thank you for where I was in time!
Thank you for I will become!

Not that I know,
but when I turn back arround -
I see smile.
And trouth my tears,
it is a beautiful sadness.

Thank you for teached me to say "thank you",
thank you for teached me to say "forgive me",
thank you for all bitterly and sweetly!

 



Отвори ми вратата,
защото пристъпвам към твоя праг!
Тук съм, за да ти кажа:
благодаря!
Благодаря за това къде съм сега!
Благодаря за това къде бях!
Благодаря за това къде ще бъда!

Не, че знам къде ще бъда,
но когато се обърна,
аз се усмихвам.
И макар да плача,
то е от най-красивата тъга.

Благодаря, че ме научи да казвам "благодаря",
благодаря, че ме научи да казвам "прощавай",
благодаря за всичко горчиво и сладко!

Поглеждайки назад,
бих казала, че животът понякога е късмет.
Поглеждайки напред,
знам, че няма да ме предадеш,
че ще бъдеш до мен.

Искам да ти благодаря за толкова много неща,
затова ще ти кажа само -      Благодаря!
                                               Спасибо!
                                        Gracias!
                                        Grazie!
                                        Danke!
                                        Merci!
                                        Obrigado!
                                                     
 

Момичето със зюмбюлите

В далечната 1835г. беше мразовит март.

Дърветата още не бяха напъпили, ледът по паважите още не бе изчезнал. Все още нямаше и повей от пролетта, която трябваше вече по това време да е дошла.

Но за зюмбюла, това не беше от значение. Малкото цвете разпъпваше цветове, дори в заснежената люта почва. Удивителна упоритост показваше това иначе нежно създание на майката природа.

Уви, никой не забелязваше подвига на зюмбюла. Всеки бързаше, някой за някъде, стискаше чанта в ръка и продължаваше без да спира - от една спирка на друга спирка.

В града беше отворена новата гара. Пушек и дим, желязната машина създаваше събитие в новата история на града.

Преди появата на железницата, това малко градче можеше да се похвали с малко жители, но откакто напът беше откриването на завода за металообработване, градът кипеше от новопренесли се, от посетители, от гости.

Всичко се разрастваше, писмата пристигаха по-бързо, до скоро калните улици се павираха, уличното осветление се заменяше...

следва продължение...

автор: Стела Ангелова

 

Малка пролетна разходка

Пролет моя,
аромат, цветове, цветя!
Пролет моя,
птичи песни, полъх, крила!
Пролет моя,
въздух, небе, земя!
Пролет моя,
слънчеви лъчи, детски глъч, красота!

 

Ах, пролет моя,

как хубава си ти!

И в малката разходка,

твоят чар кънти.

Ах, пролет моя,

мирис, вкус, очи...

...твоята усмивка сгрява и най-тъжните души.