Voice within
събота, 16 април 2011 г.
четвъртък, 14 април 2011 г.
Работа-2 част
Работа, работа, работааа…
II част
Това-да направиш кариера в България, е трудна задача. Колкото повече започнах да навлизам в работната сфера, толкова повече започнах да виждам безброй грешки в системата. Днес в големите градове като: София, Варна, Пловдив, Бургас 90% от работните места, които се предлагат са за много ниско квалифициран персонал(иначе с два западни езика поне, компютърна грамотност и висше образование ) като за едно работно място се борят 500 човека. В малките градове-работа няма. Особено зле е Северозападна България, където състоянието на всичко е в плачевно състояние. Неслучайно е първенец за Най-беден район в цяла Европа. Избутва се целия бизнес на България все към големите градове и после се чудим защо общините нямат средства, еми, нямат защото всичките са влети в София. И тук какво, на фона на „Икономическа криза” са направени нови 4 мола. Затварят се малките квартални магазини, защото не могат да се преборят с огромната конкуренция. Макар че обходих всички молове, там цените са-направо да си допреш пистолета в главата и да се гръмнеш. Какво е това нещо да дадеш за американски боклук, даже не и дизайнерски 100 или 200лв? Еми, извинявам се, но не разбирам онези пикли, които се хвалят, че са си купили от еди-кой си магазин в мола тениска за 150лв…за тези пари ще нахраня 150 негърчета в Африка. Още повече ми е ставало смешно, когато съм попадала на интервю за продавач-консултант или касиер и когато отсрещната интервюираща мен и други кандидати, зададе въпроса:”Защо кандидатстваш при нас?”Защо ли- казвам си аз…за пари ли…за много ли…за много…по-малко… Още по-тъп е отсрещния отговор на кандидата до мен, когато каже:”Еми, защото вие сте много известна марка, аз си купувам дрехи и обувки от вас.”…И в тоя момент вътрешно си казвам:”Абе, дрисльо, ти кого лъжеш?Искаш да ми кажеш че си купуваш блуза за 200лв, а кандидатстваш за работно място, за което ще взимаш най-много 400?”
Но на тъп въпрос-тъп отговор. Много се дразня, когато отида на интервю и всъщност бъдещият ми работодател не знае какво да ме попита. Ета, ако ти драги бизнесчовеко, не знаеш какво искаш от своя служител, аз ли да знам? Почти 80% според мен приемат хора само по документи, после, след 4 месеца, наемат нови, защото се оказва, че тези, които са наели, нямат и грам компетентност в областта. Проблемът не е обаче в кандидатите, а в работодателите. Не можеш да прегледаш автобиографията, да попиташ дали на кандидата му е удобно работното време и дотам.
Пълна липса на компетентност има от страна на работодателите. Е, хайде де, нали си бизнесмен, но ти е трудно да определиш какъв човек стои срещу теб?! Пълна пародия за мен са така наречените хора, които най-често взимат интервюта, или иначе казано отдел „Човешки ресурси”. Наблягат повече на ресурси и после се чудят защо фалират. За мен е много тъпо, човек завършил икономика или финанси да преценява кой става за работата и кой-не. Та, какво е учил един финансист, една суха материя, която няма нищо общо с човешките ресурси. За да знаеш кого трябва да наемеш, ти най-напред трябва да си психолог, или социолог, какво е това „икономист”?Какво разбираш ти от работа с хора, от техните лични качества, от мотивациите им, от професионалните им умения? Иначе стоят въпросните от „Човешки ресурси” срещу теб с голямо (непокрито ) самочувствие и те гледат сякаш отгоре, сякаш са Господ Бог, а пак нищо не могат да разберат за теб, а ти преспокойно можеш да си психопат…
Спомняте ли си случаят с фотографът на малки деца, който се оказа-педофил? Хората, от „Човешки ресурси” не са си свършили добре работата, защото ако не-неговите психически качества, могли са да проверят съдебното му минало. Ето защо в Чужбината отдавна са изготвени различни видове тестове, симулации и практики, за да се провери не само интелектуалното ниво на кандидата, а това дали той всъщност става за тази позиция, за която кандидатства. Колко от вас са чували за кариерно консултиране?А за професионално? На колко от вас са дали да попълните въпросник, засягащ всичко от-до, на базата на който да ви наемат?Или ако успеят да ви наемат, след време разбирате, че не сте били за тази работа, колкото и добре да е била заплатена тя. И понеже онези отгоре Господа (като Господ, Господи ) си играят с човешките ресурси, не разбират, че вие сте сам по себе си личност и имате своите мотивации. И ако сте от този тип, който има нуждата да го насърчават, за да ви показват че държат на работата ви, че я ценят, виждат напредъка ви…но така и не сте чули и една похвала от шефа ви, а наместо това-постоянното му мрънкане колко беден бил, че едва свързвал двата края, че не е доволен от работния процес, много бавен и муден бил… Е, защо се учудвате сами от себе си, че искате да напуснете работа? Но понеже 1 или 2 години, шефът не е могъл да забележи какъв ценен кадър сте, изведнъж започва да ви убеждава колко сте добър, похвали и всичко, почивка да ви даде ако трябва, преместване в друг отдел само и само, за да останете сега…пък след месец, два, вече ще може да ви замени, когато намери с кого…
И за последно-ще завърша със следното, ако сте млад човек, който тепърва се ориентира и не знае накъде да тръгне, обърнете се към кариерен консултант, ще научите много повече неща за себе си, за които не сте и предполагали, че притежавате. Много е тънък момента, в който си мислите че ставате за дадена професия, а като се сблъскате с практиката й, да осъзнаете, че не е това-вашата професия. Ако пък сте възрастен, нищо не ви пречи да поразпитате за програмите, които се предлагат за квалификация и преквалификация, това са най-често евро-програми. И това, че сте изминали един дълъг път и имате голям опит, не означава че не трябва да се усъвършенствате постоянно, за да може да сте конкурентоспособни и да за да не си загубите поста. Помогнете си сами, защото никой работодател в България няма да ви каже-„имам нужда от такъв и такъв служител, от такива компетенции, а ти ги нямаш-осигурявам ти курс, за да отговаряш на тях и да останеш”. Както казах и в първата част на „Работа,…” по-лесно е да махнем някой и да вземем друг, отколкото да помислим да запазим служителя си.
И не на последно място направете си вкъщи МАРР тест, в него има всичко и накрая на базата на вашите резултати, можете да сравните вашето процентно съвпадение с професията, която практикувате или искате да практикувате. Аз лично останах доволна, защото разбрах че моята компетентност съвпадна с компетенциите за избраната от мен професия.
Работа,работа,работааа-1 част
Работа, работа, работааа…
I част
Как да потърся работа? Коя професия да избера? Каква кариера бих направила? Каква заплата искам? Ще ме удовлетворява ли длъжността и поста, за който кандидатствам?...Това и редица други въпроси си задавам през последните две-три години.
Размишлявала съм много, мноооого по темата. Ето защо ще обърна внимание на няколко аспекта, които съм наблюдавала, в които съм взимала участие, или които са липсвали, но съм искала да има.
Преди няколко дни си седя в едно ателие за оцветяване на керамични произведения и си оцветявам един сувенир със зайци. Ателието е част от една неправителствена организация и във въпросната стая докато оцветявам, си правя компания с доброволци от Испания. Неусетно става време да приключваме-аз и моите колеги и да тръгваме. Тогава, по време на пътуването ни в автобуса си споделяхме нашите впечатления от мястото и организацията. Всички бяхме съгласни, че беше интересна и даже успокояваща нашата практика там и поради това, не усетихме как часовете се смениха един с друг.
Тъй като съм с душата на артист, се замислих колко ще е хубаво, когато намеря тази работа, за която мечтая, тя да ми носи не само печалба, но и удоволствието, че я върша. Запитвали ли сте се сами себе си колко ви харесва вашата работа? Чувствали ли сте истинска радост, че работите точно това, което работите в момента? Или радостта няма значение, стига да ви плащат добре, или даже трябва да не „капризничите” толкова, а да сте благодарни че поне имате работа и поне получавате пари за нея? Това, че заплатата ви е 500лв., но ви осигуряват на 240лв., сигурно пак не ви касае, а?
Ако сега изляза на улицата и попитам 100 човека, ако се налагаше да избират между добро заплащане и удоволствие от работата, кое мислите биха избрали почти 100% от тях? Отговорът е ясен. Тук обаче идва и следващият ми въпрос:”Чувствам ли се щастлива от добрата заплата, въпреки че не харесвам това, да работя в ресторант например?” Сега хората с остарели разбирания ще се надигнат и ще кажат, че човек не може да има всичко, че такъв е цикълът на живота, че днес е важно с какво да има да се нахраниш. Та, нали постоянно това правим всички-почваме някаква работа(най-ниско квалифицираната от типа на служител в ресторант, общ работник в производствена дейност или продавач-консултант в магазин за дрехи, които никога няма да може да си позволи), работим на безумни условия, работим по 12-15 часа, на смени, с един ден почивка, претрупват ни с работа и накрая ни казват, че пак нищо не сме вършили цял ден, подписваме безумни трудови договори, с клаузи, от които после не можем да се измъкнем, ядем един път в деня за 12 часа, с почивка от 30 минути, от които ни остават 15 за ядене, понеже най-близкия магазин е на майната си и ти все пак трябва да се вместиш в 30-те минути, накрая се прибираме като парцали вкъщи и единственото, за което си мислим е-кога ще дойде краят на работната седмица и как през оставащите 1-2 дни само ще спим, защото сме адски изтощени, и така всеки ден… Накрая се събуждаме на 50 години, разбираме че не сме успели нищо да спестим, не сме спортували, не сме ходили на разходка, ресторант, кино, театър за всичкото това време, списъкът с книги които е трябвало да прочетем, така и не сме успели да прочетем, защото все сме били заети, отгоре на всичко се оказваме с безброй болести, които здравната каса не може да поеме, нищо че ни се е удържала сума от заплатата за здраве…
Такъв ли беше планът, питам аз? Това ли сме искали? Това ли искаме всички да ни се случи? Ако вие искате, то аз не искам. Вярвам, че всеки човек и добър, и лош мечтае за едно-да бъде щастлив. И тъй като вярвам, че всеки човек на тази планета не е просто едно същество, а че всеки има мисия, аз искам да изпълня своята.
Смятам себе си за талантлив човек и понеже съм надарена с много таланти, аз вярвам, че те не са ми дадени просто така, а трябва да ги споделя с хората, че трябва да помагам на хората, чрез тях. Тук в България обаче, изкуство НЯМА. Изкуството не се цени. Аз лично едно време много исках да стана певица, но за да стана певица в България, трябва да се продам на някой богат чичко, да си платя ако имам пари, за да ме дават по телевизията, или да съм роднина на еди-кой си. Понеже и трите не ме устройват, просто реших да търся реализация на другите си таланти. Истината обаче ме удари право в лицето с мокър парцал, а тя е-ако искаш да се занимаваш с изкуство, независимо дали искаш да си певец, художник, писател, актьор, танцьор-ти задължително трябва да платиш на някого за това. Нещата така хубаво са устроени в нашата тъпа държавица, че вместо на теб да ти плащат за това че си нарисувал една хубава картина, трябва ти да си платиш за обучение, което нищо не ти върши и после да плащаш огромни суми за реклама, от която не е сигурно дали повече ще спечелиш, или ще загубиш. Като конкретен пример ще посоча себе си-от както се познавам ходя на уроци по пеене, през годините съм дала стотици левове, само за да ме научат на гласните:а-ъ-о-у-е-и… и дотам. И винаги ми е било чудно, абе добре де, защо по дяволите ще плащам на някой си, за да пея, при положение, че на мен трябва да плащат за да пея?!
Или скоро ходих на едно интервю за статист, не актьор, за да си изкарам някой допълнителен лев, както се казва. Оказа се обаче, че за да съм станала дори прост статист, трябвало да платя за снимки, за регистрация във фирмата. Е, добре де, аз нали идвам да изкарам някой лев, не от мен да вземат…понеже ми стана интересна тази схема, реших да се поровя в интернет и разбрах, че статистите, хората за реклами, клипове се водят към модни агенции и за да могат евентуално въпросните агенции да ги представят пред някого, трябва да се изкарат курсове и да се направят снимки, за които самият артист си плаща.В блога, в който прочетох тази информация, разбрах също, че за тези, които искат да станат модели и манекенки(в България не са малко), трябва да си платят всичко от-до, за гримьор, за фризьор, за стилист, за фотограф…
Тези така популярни у нас реалити и напоследък благотворителни шоу-програми никак не са толкова благотворителни, за колкото ги мислим. Истината е, че и за там участникът си плаща, поема си всички разходи, и от цялата реклама и шум, продуцентите са тези, които печелят, а едно 10 000лв.колко да не е без хич, се отделя от цялата печалба за „благотворителност”. Общо взето даряваме, но не на истинските нуждаещи се…
Но да оставим изкуството настрана, то и без това е толкова далеч от нас. А какво ще кажете за силно осезаемото потребителско общество? За това, че най-големите потребители са младите хора от една страна, и старите от друга. Днес да сте се огледали, да сте забелязали на някое работно място човек над 40-годишна възраст? Не, нали? Знаете ли защо е така? Защото на никого не му пука за хората над 40 години, за това как ще намерят работа, до кога ще се задържат. Всеки си измисля нови изисквания, с навлизането на компютризацията днес всеки работодател иска да си млад, бърз, гъвкав, да боравиш добре с новите технологии. Затова и старите хора, биват избутани в периферията на обществото. Защо ми е да харча пари за преквалификация, за т.нар. продължаващо обучение за 5 или 10 възрастни свои служители, когато просто мога да ги заменя, точно както амортизираните машини, се заменят с по-нови модели?
Положението с младите хора между 20 и 25-годишна възраст също не е никак розово.Скоро имаше изложение „Национални дни на кариерата”, насочено към студентите, които тепърва търсят стаж и градят кариера, изложение на което присъствах и аз самата. На въпросното изложение имаше анкета, в която трябваше да посоча дали се намирам в неравностойно положение и какво е то. Опциите бяха:малцинство, хора с увреждания и последното беше-други. На мен ми стана трагикомично и запитах анкетьорите дали като неравностойно положение мога да посоча-редовен студент, при което те се засмяха, но не си е за смях… Един съвет към следващите бъдещи студенти-не се записвайте в редовна форма на обучение! Така нито ще можете да работите, това за което мечтаете, нито ще можете да натрупате професионален опит и трудов стаж, нито пари ще имате да си платите следването, и когато завършите, пак няма да ви наемат на работа, защото през всичките тези години е трябвало да натрупате опит и стаж, а не сте. Когато работодателите чуят, че сте редовен студент, колкото и добра автобиография и мотивационно писмо да имате, те няма да ви наемат, въпреки че ще ги убеждавате, че можете да съчетаете и следване, и работа. Тях ги интересува единствено да сте на работното си място през всичките 8 или 12 часа, не могат да правят компромис. Единствения опит, който можете да натрупате, ще бъде в това да сте готвач в заведение за бързо хранене, където има гъвкаво работно време, или продавач-консултант в някой Мол, но когато кандидатствате за юрист в кантора например, надали ще ви обърнат въобще някакво внимание. На въпросното изложение, на което бях, се спрях пред една банка и заедно с мен имаше едно момче, което е изкарало магистратура, той питаше дали могат да го наемат, но му отговориха, че не могат, защото не е имал никакъв натрупан стаж…Е, как да има, когато трябва постоянно да стои в лекции? Излиза, че образованието е само загуба на време и ти учиш за тоя дето вее…
Неслучайно и проучването на което попаднах, показва точно това, че 20 % от българите преживяват с по 50-100лв на месец и от тези 20-69% от тях са със средно и висше образование. Аз даже мисля, че този процент 20 е много по-голям.
Трябва да се има предвид и това, че не всички млади хора са напълно здрави, и докато здравите имат шанс да започнат някаква работа, то хората с увреждания са поредните изхвърлени в периферията на милата ни родина. Нека пак ви попитам-колко слепи хора има на работното ви място?А глухонеми?А в количка?С някакво друго увреждане?
За малцинствените групи въобще да не споменавам. Те са нищожества за повечето от българите и съответно не са част от българското общество, камо ли икономика, пазар на труда и т.н.
На фона на всичко това, финансовият министър „не може” да увеличи минималната заплата, но за сметка на това, ще се увеличи данък сгради, ще поскъпне горивото, защото е „ГолЕма криза” по свЕто и ние не трЕбва да сме по-назад, хлябът, плодовете, зеленчуците, ток, вода, месо също трябва да се вдигнат, понеже и качеството на самите стоки е толкова добро… Вместо това в парламента ще гласуват за увеличаване на депутатските заплати… А, дали пък не са глупави, а?
Съвременното робство-парите, 2 част
Съвременното робство-парите
2 част
„Как сме се застояли в тази система толкова дълго?
Системата е изградена върху пропаганда. Пропагандата вдъхва страхопочитание…способността да се убедят хората, които са станали жертва на същата тази система, да я подкрепят и да я виждат като нещо добро.”-от филма „Капитализмът.Любовна история”
XXI век-векът на информационните технологии, иновациите дебнат зад всеки ъгъл. Нови машини, нови сгради се строят съобразно природата, роботите от фантастичните филми оживяват…и сякаш всичко е перфектно и великолепно…но не е…
„Парите са нервът на войната” е казал Цицерон. Епиктет пък е казал, че „човек със свободна воля не може да бъде наричан роб”. Но наистина ли сме толкова свободни, за колкото се мислим? Ами, ще кажете:”не сме оковани, спазваме законите, дишаме, ядем, живеем свободно”. А пък и историята е на наша страна. Едно време са поробвали хората, когато са завземали земята им. По-висшите и образовани са спомагали даже на простия народ да се ограмоти. Сега не е така. Сега никой не поробва никого, самата дума „робство” съществува само в учебниците по история. Да, днес няма роби никъде по света. Грешка! Грешка е да си мислите, че когато не сте физически затворени и бичувани, не сте роби. „Който е свободен телом, но не е свободен духом, е роб” е казал древногръцкият философ Епиктет.
Да, ние не сме роби във физическия смисъл, а съобразно времето сме психологически роби. Всички сме толкова улисани в изкарване на насъщния, че дори не сме забелязали в какви роби сме се превърнали. Всичко е така гениално измислено. Понякога имам чувството че съм част от анимационен сериал, в който един зъл гений иска да командва целия свят. Той е незнаен, защото никой никога не го е виждал, той е злият „Мистър Х”. Всъщност зад него се крият още 100 негови клонинги. И всички те, взети заедно, не искат хората да имат разум и свобода и затова измислят гениален план-да накарат хората да кротуват като постоянно измислят нови „закони”, чрез които да отнемат всичко на всекиго. А, недай си Боже, ако някой се събуди от дълбокия сън и разбере за пъкления план на „Мистър Х”, и се опита да предупреди съгражданите си, ще го обявят за луд.
Сигурно вече сте се досетили за кои хора става въпрос-за политиците? Не. Политиците са само един параван от властта на „Мистър Х”. А кой е той? Това е онзи, който плаща за предизборната кампания на даден политик, това е онзи който финансира откриването на ново лекарство, което всъщност те убива по-бързо, това е онзи който казва, че дадена страна трябва да премине към „демокрация”, за да я разруши по-бързо и чрез това да вземе всичкия материален резерв-било пари, нефт, злато. Това е онзи, който поръчва музиката и в буквален, и в преносен смисъл…
И ако си мислите, че коренът на злото е тук в България, отново ще сгрешите, защото както казах и преди това, „Мистър Х” има много служители и подставени лица навсякъде по света.
Каква е ситуацията до днешна дата, какви са фактите, доказващи човешкото робство, при все че в ХХI век „няма” роби:
o Банките се превръщат в пазар, те са бизнес, при който получиш ли кредит…трябва да си платиш тройно
o Застраховане-прави се с цел-печалба от твоите вноски и недай си боже-смърт
o Фармацевтични компании-правят лекарства, финансират в лекарства, хранителни добавки, хормонални лекарства и т.н. само с една единствена цел-печалба;ако някой наистина искаше да оздравеете, нямаше да прави един продукт по един начин, да ви го продава и след година да казва че всъщност същият този продукт не е ефективен, затова е преработен, цената също…
o Болниците, лекарите са също така търговци и бизнесмени, както са и банкерите и застрахователите, преди да тръгнат да ви лекуват, първо ви питат имате ли пари; правят се ненужни операции с цел-печалба
o Правна система-адвокати, съдии, прокурори, не са нищо повече от бизнесмени, ще намерят най-подходящите доказателства, за да спасят един мафиот, само защото има пари…
o Производството на храни-да са все по-вредни, да ни накарат да повярваме, че са добри, тези които са всъщност некачествени
o Работа в тежко производство в страни като Индия, Таити и т.н., където хората, които ви правят марковите дрешки да получават по 5ст.на ден, хора от които половината са деца;работа с опасни химикали, тежести, метали, в мини, където хората повече работят за своето здраве след това
o Трафика на жени с цел-пари, т.нар.-бели робини, използвани за проституция, продажба на органи
o Трафика на деца-използвани за тежък производствен труд, проституция, продажба на органи
o Закриване на ваш собствен бизнес, земеделие, тютюнопроизводство, добив на нефт, чрез най-различни манипулации, с цел-вие да работите за Голямата фирма, която поглъща всички възможни фирми, производители, собственици
o Под предтекста на демокрацията, да се разруши вашата страна, вашия град, село; за да се изземе всичко от него, всяка фабрика, правото да се контролира нефтът (измислените войни в Ирак, Либия и т.н.-създаване на демокрация в очите на хората, но всъщност-контрол над земята; в това число влизаме и самите ние с измислената демокрация на България през 89, когато всъщност всяка фабрика, всеки бизнес се разрушава, изземва се, всяка земеделска земя се унищожава, закриват се работните места… )
Всичко това и още много, много, водят нас към едно добре прикрито робство. Ще завърша с мисълта, че днес зад името свобода на гласа и Демократизъм, всъщност стои управлението на Капитализъм.
И въпреки това, всичко зависи от нас, защото обикновения народ сме 95%, затова, когато някой се опита да ви обеди, че вие нямате право на глас и собствено решение-не му вярвайте! Ние сме тези, които позволяват да станат роби, но и ние сме тези, които могат да променят този факт.
Абонамент за:
Публикации (Atom)