Voice within

събота, 17 септември 2011 г.

Карма

за понятието "карма"


Няма незавършени дела. До този извод достигнах. Може да си мислим, че като започнем нещо и не го довършим, няма да има резултат. Винаги има резултат, въпросът е какъв ще бъде.
Случвало ли ви се е много да сте се трудили в определена област, да сте възлагали всичките си мечти и надежди за нещо, но да сте се отказвали и изпадали в безкрайно отчаяние, защото това което сте намисли няма как да стане? Случвало ли ви се е да сте си изливали душата и възгледите пред най-добрия приятел и после да сте съжалявали? Случвало ли ви се е да сте обичали някого искрено, правейки и невъзможното за вашата връзка, но да няма нищо от другата страна? Ако  ви се е случвало-добре дошли! Но тук съвсем няма място за отчаяния, защото имам една новина за вас-съдбата(господ, времето, планетата) помни. Всеки малък жест, всяка дума, дори всяка мисъл не се появяват и изчезват ей, така. Ако и вие сте от хората, които вече са забелязали, че когато биват наранени, после виждат същата болка у този, който ги е наранил навремето, значи сте разбрали как действа кармата.
А кармата лично за мен не е нищо повече от „действие” и по-точно резултатът от моите действия. Забравете за глупостите за минали животи и т.н., и без това не сме сигурни дали има живот  и след смъртта. Кармата се ражда и живее тук и сега, постоянно чрез вашите действия. Всъщност ако мога да я опиша, бих я описала по този начин:
Едно действие, води друго, другото следващо и т.н. и т.н. Направо си е математическо уравнение, с разликата че ние самите не помним нашите действия и накрая резултатът е голяма неизвестна. Но не е така. В действителност, още при първите две действия, човек може да придвиди какъв ще бъде краят. Така де 1+2=3. Но най-често ние забравяме 1-още първото действие и от там насетне следват ?+?+?+?+?+?+?+?=х

Заради това, че ние забравяме, времето се грижи да ни припомни какви сме ги вършили в миналото. Каквото дадеш, това ще получиш. Каквото посееш, това ще пожънеш. Истина са тези народни мъдрости.
От твоите действия и мисли днес зависи какъв ще бъде животът ти утре. Ако ти си един деспотичен работодател, чиито работници едва преживяват двата края, а работят 24/7, ти си заработил следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да се провалиш и да застанеш на мястото на собствените си работници. Защо се учудваш от резултата? Ти си причината твоята карма да е точно такава.
Ако ти си самовлюбената кучка, която обичат безкрайно, но вместо да отвърне на любовта,  я употребява по най-егоистичния начин, ти си заработила следващата стъпка. А следващата стъпка ще бъде да обичаш за първи път в жалкия си живот, но този път употребената да бъдеш ти.
Ако ти си малоумник, който не цени какъв приятел има до себе си, а вместо това го използва за душевно кошче или за пари, то ти, приятелю си вече стъпил на следващото стъпало. А следващата стъпка е тази-същата, но с размяна на ролите.
В живота е така. Медалът винаги има две страни. Ин и Ян. Не можеш да видиш само слънцето и да кажеш, че познаваш всички небесни тела, защото я има и луната. Ако искаш да разбереш как е устроен светът, нужен е поглед от всеки ъгъл.
Само човек погледнал от всички ъгли, опитал височини и низини, би разбрал другия. Само тогава той ще разбере ценността и важността на другия човек. Когато плачете, бъдете сигурни, че сълзите ви ще бъдат чути. Кармата работи точно по този начин, защото тя се задейства от вашите емоции. Признавам, когато страдам, много ми се иска да отида на мига и да отвърна на удара. Но времето го прави много по-добре от мен, а аз само гледам отстрани и се радвам, че човекът който ме е наранил си е получил заслуженото. Няма как постоянно да трупаш лоши стъпки и да получиш добри резултати. Ще получиш точно това, което си дал. Знам, когато само правиш добрите стъпки, а не виждаш резултати, даже обратното, ти се иска да се откажеш и да си кажеш, има ли смисъл? Има смисъл и той се крие в това да не се отказваш, защото ти трябва да извървиш целия път, за да стигнеш до резултат. Тухла по тухла...И ще има добър резултат, обещавам!


Ако пък не сте сигурни, спокойно можете да пробвате и двата начина и да видим какво ще излезе. Казват, че за доброто е нужно време и търпение, а злото е по-бързо. Как беше...лъжата успя да обиколи света, докато истината още си връзва обувките...Пробвайте, направете някое действие, с което да нараните един-двама човека и резултатите няма да закъснеят. Сами ще се убедите, във валежа от бумеранги.
Ако искате да имате добра карма, сиреч добри резултати, трябва да сте готови за работа. Работата ще бъде изпълнена с трудности, препядствия, ще й трябват време, търпение и най-вече да не се отказвате. Както казва един от моите преподаватели, до финал достигат тези, които не са се отказали малко преди победната лента.
Аз вече започнах да бера плодовете от дългогодишните си мечти, желания и труд взети заедно. Виждам и всички онези, които не са ме оценили по достойнство как биват потъпквани, по същия начин, както те навремето са постъпвали с мен. А пък за някои злобари, както казах, лошотията много бързо им се връща. Радвам се, не защото злобея срещу тях, а защото знам че така, те ще застанат от ъгъла в който съм била аз и ще разберат защо не трябва да се държат лошо с човека срещу тях, защото някой ден този човек стават те...
Ако искате да получите само най-доброто, трябва да дадете най-доброто от себе си. Трябва да бъдете добри, да не ставате лицемери, да не злобеете, да не мразите, да не вършите зло някому, мислейки си, че ще получите добро. Светът не е устроен така и вие трябва най-накрая да го осъзнаете, няма щастие за сметка нещастието на другия. Щастието и хармонията могат да се постигнат само когато сме заедно. В противен случай пак ще се чудим откъде ни е дошло цялото зло...
И за последно ще ви открехна още една тайна-когато вършите добри дела и отстоявате себе си, по пътя срещате хората, които наистина заслужавате и забравяте за всички мъки, които сте изпитали, защото сега сте с правилните хора. :)

понеделник, 12 септември 2011 г.

Make LOVE not war

I am dreaming some day, when i have my own kids, to tell them that the time of war is end, that a word as "war" doesn't exist of long time before. But this is only a dream at this time, becouse the war is everywhere, not in one or two countries but  in the whole world...

Кой каза, че човекът е най-съвършеното същество на Земята? Никак не изглежда съвършено до този момент. Уж, ни е дадено съзнание, с което да се отличаваме от другите животни, но явно още ни е трудно еволюирането от разума към разумните същества. Ееех, а кога ли ще стане това?.. 
Винаги ми е било странно, когато чуя че агресията, страхът, гневът са нормална част от човека. Нормална ли? Значи е напълно нормално да се самоизбиваме, и даже война не ни трябва, защото всъщност тя е тук. Присъства всяка вечер по новините, на улицата, у съседа...
Добре, да приемем, че всички онези ужасни страни у човека, са нормални, то да нормални са за животните. Падам от смях, когато сравняват човека с животното. Е, да приличаме си, един е създателят ни, но докато страхът и агресията са важни за оцеляването, подбора, конкуренцията между животните, то защо и при човека е така? Така де, защо ни е даден разум, ако не се възползваме от него? Не е ли даден за това, за да контролираме лошата част от нас, не да я пускаме на свобода така, сякаш още сме си на животинското ниво?

Не стига че още сме си животни, но сме станали и по-могъщи животни. Не знаем какво е  Любовта, но пък добре познаваме Омразата. Така сме си я пришили в кожите, че тя направо премина и в душите ни. И като могъщи животни, измислихме войната.
Днес хората като че ли повече от всякога усещат привкуса на война, без да са я изживели въобще. Страхът е едно от мощните оръжия на войната. Но ако си мислите, че говоря за физическата война, грешите!
Няма по-голяма война днес, от войната на умовете. Това е мощна, тайна, четена между редовете война за власт...над умовете...
И ние като овци, вярваме във всичко, което ни кажат. Пак забравяме за мозъците, които имаме в черепните си кухини. Кухини, навярно мога да нарека тоооолкова много хора, че мога и да не спра.Продължавам да се учудвам как толкова много хора спят с отворени очи. Толкова сме станали самовглъбени, че по-далеч от носа не виждаме. Даже и не искаме да видим истината в очите, а продължаваме по стария план "излъжи ме". И ни лъжат, и го правят умело. Лъжат ни всички: политици, медии, бизнесмени. Карат ни да вярваме в това, в което те искат. Хвърлят прах в очите ни и ни казват "Избийте се". И ние го правим. Уж, модерни държави, уж правила на ООН, Конвенции разни и т.н., но ежедневно нашите права биват потъпквани. Нищо чудно, че досега губим в тази война.

Тук-таме се появи някой, който да ни каже да се замислим. Нека забравим различията си, да се обичаме, да живеем в мир един с друг. Чак толкова трудно ли е? Но веднага му запушват устата с нещо гадно, гнусно, страшно и кървящо. Ето, виждате ли, никакъв мир, атакаааааааа, и т'ва е, каквото сабя покаже...
А сабята го показва, право в месото. И край! Плътта загнива, душата умира. Пък те-големите, недосегаемите си седят в удобните кресла и пият едно за наше здраве...Така е, докато ние сме заети да воюваме един с друг, няма да забележим какво ни кроят те-поредната лъжа. А истината е, че на никого не му е нужно да води война. Обикновените хора не искат това. Обикновените хора искат да живеят свободни и спокойни.

Надявам се, въпрос на време е, а последните събития ме карат да мисля това, че хората лека полека започват да се събуждат от дълбокия зимен сън. Да, напоследък светът полудя, но всичко става така, за да ни каже нещо...Светът не е това, което трябва да бъде...
Всички завъртания за омраза един към друг, рано или късно ще спрат, защото хората най-сетне ще видят, че нито една религия, нито един етнос, нито едно виждане не ни правят толкова различни, че да се избиваме. Всяко наше различие е допринесло за това да бъдем по-силни заедно и да се обичаме такива, каквито сме. "Еднакви в различията" нали така...
Да победиш войната с война, не е много умно. Да победиш омразата с омраза, също. Да спечелиш пари, чрез пролята кръв е самоубийство. Да съградиш нов свят със стари порядки е загуба на време. "Съграждане" не става като се пролива човешка кръв. Не става за сметка на едни, да живеят други.
Ако искаме да победим войната, трябва да използваме две мощни човешки оръжия:Разум и Любов. Вече започнахме да казваме НЕ на всичко старо, време е да победим самите себе си, чрез любовта. Човекът може да стане човек, love is the answer.


И тогава надявам се, наистина ще мога да кажа на децата си "...имало едно време, но вече го няма, сега е Новото време"...