Art3

ДОМ/HOME/



Искам…искам да бъда на място, където цветята разцъфтяват, искам да отида на място, в което птиците пеят своите песни, искам да разтворя ръце и да почувствам вятъра, там където мога да издишам чистият въздух на свободата. Искам да се отнеса някъде, където е спокойно и само звукът на реката се чува. Искам да отида на място, където да се почувствам като едно цяло с времето, мястото, животът…Искам да отида на място, което мога да нарека свой дом. Моят дом…Земята…

Нашият дом-колко добре го познаваме? Всички сме учили как се е зародил животът (независимо колко неясни и верни са тези теории ), всеки от нас знае, че човекът е бил гвоздеят на създаването на живота. Та, нали и в Библията го пише! О, Бог (който и да е той ), е един велик творец! Това трябва да му се признае. Мисля си, неслучайно, още хората от древността възпяват и обожествяват величието на нашата планета Земя, като се започне от Пан  (бог на пасищата ), Посейдон  (бог на морето ), Геб (египетски бог на земята ), Нут (египетска богиня на небето ), Вивалдиевото произведение-„Четирите годишни времена”  и т.н. и т.н.

Но преди всичко-тези произведения ни показват едно много важно нещо-природата е винаги в движение, поддържа един и същи съвършен баланс от както Земята се е родила. Признавам си, когато гледах за втори път филма „Аватар”, едва тогава разбрах смисъла му. Спомням си, когато излезе и вече беше нашумял с многото пари, които бяха хвърлени за ефекти по него, тогава бях доста скептична. Какво толкова, американците се чудят къде да си харчат парите вече! Нищо  особено-обичаен сюжет-едни избиват други, много интересно, няма що! Но, при второто ми гледане, вече разбрах. Нали от малки ни учат, че всяка книга има своята поука, дава ти своето послание, така е и с филмите, и с песните. Тогава се замислих (втория път ) какво послание иска да ми каже този филм и разбрах. Всъщност беше повече от ясно, само дето аз преди не го бях забелязала. Посланието беше просто и ясно-човек трябва да живее в хармония със собствената си планета Земя, защото ние хората сме само една малка част от цялото. Това е и посланието, което документалният филм „Дом” ни изпраща. Тук обаче е голямата разлика, че не е нужно да се използват специални ефекти, не трябва да си представяш колко прекрасна е нашата планета и колко съвършен е цикълът на живота. В този филм се предлагат на зрителя най-смайващите гледки в света, живият живот, такъв-какъвто е. И всичко това оставя един невероятен ефект, в съчетанието с прекрасна музика.

След този прекрасен увод, обаче идва появата на човека. И докато в първата част Земята е в една невероятна хармония със себе си, то при развитието на човечеството, балансът й се разрушава. Много обозримо и с все по-големи темпове това става , особено през последните 50 години. Две важни неща, според мен са отбелязани във филма-нарастващото потребление и все по-голямата разлика на богат-беден. Потресаващи са данните, които се предоставят, потресаващи са и картините от тази втора част. На фона на красотата и съвършенството на природата се противопоставя шумът, пренаселеността и мръсотията на големия град. Преди всичко големите сгради, които продължават да се строят в най-големите градове, дори и малките такива, се разпространяват с голяма скорост, копират се от всяка нация и заместват естествената среда на природата, като напълно я унищожават. За пример са дадени дъждовните гори. Грозната истина-това се показва.

Да живееш по стандарт, е едно, но да заменяш разнообразието със стандартизираното е пагубно, дори и за човека. Има толкова много ресурси, които всъщност се използват от едва 20% от населението, иронията е, че държавите с най-богатите ресурси, са държавите с най-бедните хора в света, защото никой от тези хора не може да достигне до собствените си ресурси, вместо това, тези ресурси отиват другаде…

И ако си мислите, че целият дисбаланс се случва някъде другаде, но не и при нас-помислете пак! Спомням си, когато бях малка, през ваканциите ходехме на гости при баба и дядо. Имаха прекрасна малка къщичка със зеленчукова градина в задния двор. Спомням си вкусът на краставиците, на доматите, спомням си големината на ябълките. Всичко си отиде безвъзвратно, унищожиха го, къде заради унищожението на земеделието по нашите земи, къде заради неуважението към рода, от собствените ми роднини…Факт е, обаче че сега никога няма да опитам истинския вкус на нищо. Това е ефектът от стандартизацията на плодовете, зеленчуците, месото по целия свят и ние не сме изключение…

Да, така е, всичко което ядем, е вредно. Нали знаете песничката „Зеленчуци, който не яде…”, уви сегашните деца не разбират какъв е бил вкусът тогава. Често слушам баща ми и майка ми да казват по повод сиренето, халвата, дори лимонадата-„Ех, не е както беше едно време, няма вкус на истинското, на домашното!”Това е така, заради ветото, което големите световни компании наложиха. Яде ти се портокал и банан посред зимата? Отиваш и си взимаш от супермаркета…а не знаеш какъв път е изминал този портокал, с какво е бил пръскан, че даже хората, които пръскат разни зеленчуци, са носели защитни костюми, защо ли…

За месото да не споменавам...Как ви се струва тревопасни животни (които трябва да се хранят с трева все пак ), да ги тъпчат със житни растения (соя ), защото е по-евтино? А по-хранително ли е за нас? Нищо чудно, че от 90-те години насам всяко следващо поколение става все по-болнаво, вместо по-силно.

Баща ми, човек надхвърлил четиридесетте и майка ми, също надхвърлила тази възраст, се чудят на днешните момчета. Имало е поводи, от които къщата се нуждае от мъжка помощ-силна здрава ръка, за носене на багаж, за строеж, за товар и т.н. Баща ми се възмущава, че тоя и оня не могат да вършат никаква тежка физическа работа, а той сравнение с тях-може. Е, казвам му аз:”Татко, как да  може, като цялото ни поколение е такова, ние истинска храна през живота си не сме яли! Погледни как растат децата-в прашни огромни градове, никакво движение, пред компютъра цял ден, никаква полска работа не са видели. Забога, ние не знаем какво е мотика! Ние не знаем какво е чист въздух!” Ето и защо акселерацията се обръща срещу нас-започваме да боледуваме от неща, които е трябвало да преболедуваме, едва когато станем на шейсет. Боже, даже нашите баби и дядовци са по-здрави от нас!

Любимият ми сезон е пролетта. Или по-скоро бих казала, беше пролетта, защото последните 5-6 години забелязах, че зимата все по-често започна да преминава направо към лятото…Имало глобално затопляне, глупости, няма такова нещо!...Е, явно е, че има и отдавна е факт! Една подробност от филма-30% от ледниковата маса се е стопила за…30 години, помислете колко малко време е това, измерено в Земни години. То си е направо като скоростта на светлината. Еми, ето-там индустриализация, машинизация няма. Но индустриализацията на други места, е рефлектирала върху ледниците…

Когато едно нещо връхлита друго, това рефлектира върху всичко и всеки. Унищожавайки горите, човекът унищожава не само едно или две дървета, а цялата екосистема [В екологията, гората е една от основните екосистеми на планетата.  Едно от най-разпространените определения за горска екосистема е - Цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората) заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници.].

Всички стряскащи факти във филма, ни се показват, не за да се отчайваме и да чакаме 2012г. да дойде, защото както се споменава:”прекалено късно е да сме песимисти” и трябва да действаме сега! Сега е времето, в което можем да променим първо мисленето си, после действията . Не можеш да искаш нов живот, но да искаш да го постигнеш със старо и вредно мислене. Има много посоки за справяне с проблемите, може да изисква време и търпение, но всички знаем, че „Капка по капка-вир прави”, защото глобалното затопляне, изчезването на видове, умирането на горите не е от днес, а е било създадено с годините. Затова и не трябва да очакваме, че можем да променим последиците от нашата собствена дейност веднага, но и не трябва да чакаме края на света. Нали не искаме да станем точно както от филма „Аватар” да разрушим нашата собствена планета и да отидем да завземаме други планети? Защото скоро друга планета като нашата няма да намерим и там няма кой да има, за да ни научи как да живеем в хармония с природата.

За щастие, както и в третата част на филма-решения и мерки вече са започнали да се взимат. Ние от своя страна не трябва да стоим отстрани и в бъдеще, за да не искаме да попадаме в крайни и кризисни ситуации, трябва постоянно да поддържаме балансът на собствената ни планета, на нашия дом. Земята отдавна ни говори, въпросът е в това-дали ние ще се заслушаме най-накрая в молбите й:”слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя и реши какво искаш да правиш с нея”…

http://freshome.com/2011/05/19/ecological-friendly-and-unconventional-earth-homes-by-vetsch-architektur/