Година: 2999-та.
Последната оцеляла жена на Земята е на път да посрещне смъртта.
Диана: царица на света. Последна от своя род, последна от своя пол.
Седи на своя трон, обградена от последните верни на нея мъже.
Очаква с гордост, с корона на главата си, с прекрасната си зелена, дълга до земята рокля. Накичена с огърлицата, дадена й от майка й. Носи пръстен. Лилав. В него е заключена истината за живота, за смъртта, за жените. След няколко минути всичко ще бъде унищожено.
Круций: самопровъзгласил се за цар, отдавна създал закон, който малко по малко заличава всичко женско, присъщо, всяка жена.
Войската на Круций нахлува. Всичко се случва бързо. За последно.
И последните последователи на Диана са повалени на земята. Кръвта им се просмуква в обраслата с трева земя. Земята кърви. Диана блести.
Както всеки зъл герой Круций държи да се покаже могъщ, непобедим. Дълбоко вярващ в своята мисия, че всяка жена трябва да умре, Круций държи реч:
-Диана! О, Диана! Прекрасна жено, създадена от моето ребро, за да ме предадеш. Защото и ти си като змията. Ти си змията! - чува се силен звук на шамар.
-Ти...-продължава Круций.
..Ти и твоите посестрими, малки, жалки предмети! Вие не сте човеци. Затова създадох тези закони. За да ви поправя, да влезете в правия път. Забраних носенето на рокли, на грим, бижута, забраних дързостта на всяка жена да се показва като красива. Вие, дяволски изчадия! Със своята женственост, опитахте се да ни заблудите, да ни съблазните и така ние да сгрешим.
Затова - панталони за всички. Защо отказа да ги носиш?
Позволихте си твърде много. Можехте да гласувате. От къде на къде? С поли и красиви прически. Не! Разсейвахте, разсейвахте. Мястото ви беше по-полезно вкъщи, при децата. Макар, че и за там се оказахте неспособни. Безполезни същества сте. Учихте, образовахте се, но никога не бяхте толкова умни, колкото бяхме ние, мъжете.
Щом те убия, щом убия и последната жена, ще настане мир. Ще бъде нова ера. Ерата на мъжете!
Диана:
-Наистина ли смяташ, че с моята смърт ще настане мир в твоето сърце? Кога за последно си спрял да обичаш? Помниш ли? Кой ще обича мъжът след това? Кой ще ражда деца? Кого ще наричаш от туй нататък "майко", "сестро", "дъще"?
Нека ти кажа нещо за жените, Круций. Не жената прави войни. Жената не е създала Първата, Втората и Третата Световна война. Не жената се бие за власт, пари и други жени. Жената не е виновна за това, че мъжът лесно се разсейва. Жената не е създала леките жени, проститутките и всякакъв такъв типаж. Създадохте го вие, мъжете.
Опетнявахте името на Жената по всякакъв начин. Безобразничехте с нея. Ще чете библия, няма да чете въобще. Може да стане заплаха. За Егото. Ще гласува, няма да гласува. Ще бъде любовница, не няма. Ще бъде девица. Не знаехте какво искате. Не знаехте какво правихте. Ти и сега не знаеш какво правиш, Круций.
Круций:
-Знам. Наслаждавам се на последните ти думи, преди да те убия. - с един замах, протегна се Круций. Главата на царицата падна върху тревата. Короната се търкулна. Пръстенът магично се превърна на пепел.
В този миг сивото небе почерня. Земята засъхна и погълна всички растения. Настъпи грозен, щипещ студ. Огнени кълба започнаха да валят от небето. Животните полудяха. Всяко изяждаше друго, докато цялата планета не стана червено петно във Вселената. Секунди. Всичко се случваше бързо, внезапно, за секунди. Като че опера със зловещи ноти звучеше по цялото Земно кълбо.
Мъжете, иначе вярна войска на царя, като по сигнал, паднаха на колене. Плачеха. Появиха се чувства на вина, съжаление, дълбока тъга. Появиха се спомени за жени, майки, съпруги, дъщери. Като сцени от филм - убийство, след убийство, след убийство...
Настъпи мрак и пълна тишина. Земята експлодира.
Автор: Стела Ангелова
Последната оцеляла жена на Земята е на път да посрещне смъртта.
Диана: царица на света. Последна от своя род, последна от своя пол.
Седи на своя трон, обградена от последните верни на нея мъже.
Очаква с гордост, с корона на главата си, с прекрасната си зелена, дълга до земята рокля. Накичена с огърлицата, дадена й от майка й. Носи пръстен. Лилав. В него е заключена истината за живота, за смъртта, за жените. След няколко минути всичко ще бъде унищожено.
Круций: самопровъзгласил се за цар, отдавна създал закон, който малко по малко заличава всичко женско, присъщо, всяка жена.
Войската на Круций нахлува. Всичко се случва бързо. За последно.
И последните последователи на Диана са повалени на земята. Кръвта им се просмуква в обраслата с трева земя. Земята кърви. Диана блести.
Както всеки зъл герой Круций държи да се покаже могъщ, непобедим. Дълбоко вярващ в своята мисия, че всяка жена трябва да умре, Круций държи реч:
-Диана! О, Диана! Прекрасна жено, създадена от моето ребро, за да ме предадеш. Защото и ти си като змията. Ти си змията! - чува се силен звук на шамар.
-Ти...-продължава Круций.
..Ти и твоите посестрими, малки, жалки предмети! Вие не сте човеци. Затова създадох тези закони. За да ви поправя, да влезете в правия път. Забраних носенето на рокли, на грим, бижута, забраних дързостта на всяка жена да се показва като красива. Вие, дяволски изчадия! Със своята женственост, опитахте се да ни заблудите, да ни съблазните и така ние да сгрешим.
Затова - панталони за всички. Защо отказа да ги носиш?
Позволихте си твърде много. Можехте да гласувате. От къде на къде? С поли и красиви прически. Не! Разсейвахте, разсейвахте. Мястото ви беше по-полезно вкъщи, при децата. Макар, че и за там се оказахте неспособни. Безполезни същества сте. Учихте, образовахте се, но никога не бяхте толкова умни, колкото бяхме ние, мъжете.
Щом те убия, щом убия и последната жена, ще настане мир. Ще бъде нова ера. Ерата на мъжете!
Диана:
-Наистина ли смяташ, че с моята смърт ще настане мир в твоето сърце? Кога за последно си спрял да обичаш? Помниш ли? Кой ще обича мъжът след това? Кой ще ражда деца? Кого ще наричаш от туй нататък "майко", "сестро", "дъще"?
Нека ти кажа нещо за жените, Круций. Не жената прави войни. Жената не е създала Първата, Втората и Третата Световна война. Не жената се бие за власт, пари и други жени. Жената не е виновна за това, че мъжът лесно се разсейва. Жената не е създала леките жени, проститутките и всякакъв такъв типаж. Създадохте го вие, мъжете.
Опетнявахте името на Жената по всякакъв начин. Безобразничехте с нея. Ще чете библия, няма да чете въобще. Може да стане заплаха. За Егото. Ще гласува, няма да гласува. Ще бъде любовница, не няма. Ще бъде девица. Не знаехте какво искате. Не знаехте какво правихте. Ти и сега не знаеш какво правиш, Круций.
Круций:
-Знам. Наслаждавам се на последните ти думи, преди да те убия. - с един замах, протегна се Круций. Главата на царицата падна върху тревата. Короната се търкулна. Пръстенът магично се превърна на пепел.
В този миг сивото небе почерня. Земята засъхна и погълна всички растения. Настъпи грозен, щипещ студ. Огнени кълба започнаха да валят от небето. Животните полудяха. Всяко изяждаше друго, докато цялата планета не стана червено петно във Вселената. Секунди. Всичко се случваше бързо, внезапно, за секунди. Като че опера със зловещи ноти звучеше по цялото Земно кълбо.
Мъжете, иначе вярна войска на царя, като по сигнал, паднаха на колене. Плачеха. Появиха се чувства на вина, съжаление, дълбока тъга. Появиха се спомени за жени, майки, съпруги, дъщери. Като сцени от филм - убийство, след убийство, след убийство...
Настъпи мрак и пълна тишина. Земята експлодира.
Автор: Стела Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар